— Разбира се, това е само въпрос на време — измърмори Братвин, — но трябва да бъдем търпеливи.
— Нима? — тихо попита Хорн. — Погледнете!
Отначало Братвин не разбра какво имаше предвид Дери, но после видя пламъците, които се издигаха от един хамбар.
— Огънят е запален вътре в къщата — недоверчиво констатира той. — Може би ще ги изгони навън. Вятърът се засилва. Но кой ли го е направил?
— Някой слуга на Джен Талибранд, който му има зъб.
Братвин поклати глава.
— Не, криундичанците винаги остават верни на господаря си.
Който и да го бе направил, огънят обхвана хамбара и се прехвърли към другите постройки.
Изстрелите вече звучаха само от главната част на сградата, защото защитниците не можеха да понасят задушливия дим.
Когато видяха пожара, нападащите тържествуващо завикаха.
— Позор! — мрачно изрече Братвин. — Та това е най-старата сграда на Криу’н Дич! Ако все пак издържи, тя ще стане паметник на позора на семейство Талибранд.
Колко дълго ще се задържат?
Кълба пушек се издигаха нагоре, цялата къща сякаш се превърна в гигантска камина.
Покривът на хамбара, в който започна пожарът, вече се срути и пламъците лумнаха нагоре, лижейки почернелите от дима стени.
След известно време вратата се отвори и група жени и деца излязоха навън, размахвайки бяло знаме. Нападащите им позволиха безпрепятствено да стигнат до полето, а сетне да заминат.
Братвин потърси с поглед Хорн и беше учуден, че си е отишъл. Вдигна рамене и заповяда на хората си да настъпят и да завземат все още отворената врата на залата.
Безспорно тя беше отворена, защото Талибранд искаше да направи последен отчаян опит да продаде живота си колкото се може по-скъпо.
Да, всичко стана точно така. Схватката беше внезапна.
Нападащите излязоха от укритията си, размахвайки мечове, защото в близък бой не можеха да използват огнестрелни оръжия.
На Братвин внезапно му дойде идея. Може би Хорн е поискал да знае какво става в къщата? Или иска да се опита лично да си разчисти сметките с Талибранд?
Ругаейки, Братвин измъкна меча си и се хвърли в битката.
На поляната пред отворената врата се сражаваше Джен Талибранд. Лицето му беше бледо, но спокойно, нападенията му бяха точни и смъртоносни.
На негова страна се биеха двама слуги.
Братвин скочи напред и извика:
— Това съм аз, Братвин!
Заедно с последните си думи той отблъсна настрана единия от слугите, за да си освободи място за действие с меча, сетне удари Талибранд.
Братвин погледна пронизания и си помисли: „Какво направих! Та аз дойдох да видя дали Хорн не е тук, а не да убивам Талибранд!“
Когато слугите се събраха около него и започнаха да го поздравяват с победата, той попита къде е Хорн.
Никой не знаеше.
ГЛАВА ХХ
Главното здание ярко пламтеше.
Дървеният покрив наполовина бе обхванат от пламъци, димът излизаше от двукрилата врата, през която беше проведена последната отчаяна атака.
В светлината на огъня Братвин обиколи къщата, разпитвайки всички за Хорн.
Най-сетне завърши обиколката си, без да получи отговор. Върна се, паднал духом.
Вероятно този глупак се е опитал да намери Талибранд и са го убили.
Може би…
Силен вик го изтръгна от мрачните му мисли. Обърна се и видя някой да сочи къщата.
От вратата, залитайки и обвит в дим, излезе човек, който носеше нещо на ръце.
Това беше Хорн. Без да приеме ничия помощ, той се спусна по склона и сложи товара си на земята.
— Бих искал някой да се погрижи за нея — изрече с хрипкав от дима и горещината глас. — Тя беше жена на добър човек.
— Слязох долу, за да я потърся сред групата жени и деца, на които позволиха да си отидат — разказваше Хорн. — Съветник Братвин ми обясни, че нито един криундички слуга не ще се опълчи срещу господаря си. Смятах, че същото се отнася и за членовете на семейството на Талибранд, както и за семействата на слугите. Но явно някой вътре в къщата беше запалил пожара.
Братвин кимна.
— Жената на Ларс.
— Да, Мода Талибранд. Знаех, че мрази девера си и беше права, макар само да предполагаше деянията му. Когато не я открих сред другите жени, аз се убедих, че Талибранд е научил кой е причинил пожара и иска да й отмъсти, затова я е заключил в горящата къща. Така и беше.
Хорн вдигна чашата с бира и отпи огромна глътка.
Съветниците седяха в меките си кресла в залата, ядяха и слушаха. Кимаха одобрително и си разменяха погледи с Братвин.
Лицата им все още изглеждаха изморени, но вече си бяха починали след нощния бой и продължиха заседанието си освежени.