Погледът му шареше из стаята.
— Не ми изглежда да е имало борба. Викал ли е за помощ?
Дорди кимна.
— Повикал е нашия келнер на етажа, дето го намерихме умиращ в коридора. Убиецът е бил висок човек, сър, и силен.
— Защото е обезобразил вашия асистент ли? Хм… — Кулин хвърли цигарата си и стана. — Този коридор не се използва често, нали?
— С изключение на карнавала никога не се ползва. Във всяка стая има лични асансьори. Използват го роботите-чистачи, когато ги повикат, а понякога и персоналът, но никой друг.
— И така, можем да предположим, че убиецът е дошъл по коридора, а сетне си е отишъл, без никой да го забележи. Най-вероятно вече се е смесил с тълпата отвън. — Кулин направи широк жест с ръка. — Избрал е много подходящо време за убийството. Ще проведа разследване, но не мога да ви обещая нищо.
Той повика с ръка асистентите си.
— Вземете показания от Хорн и от Дорди, макар че не знам дали съдът ще ги признае, защото е намесено убийство на андроид.
За последен път огледа всичко наоколо.
— Направете необходимото труповете да бъдат махнати, а след това почакайте долу, във фоайето. Дорди, съобщете по телефона на служителите си, че ще отида при тях и какво ми е необходимо.
Андроидът кимна.
Даването на показания не отне много време. Сетне отнесоха двата трупа във вертолета, който долетя до прозореца на стаята.
С това всичко приключи.
Хорн остана в креслото, където седеше след идването на Кулин, и замислено се взираше в петното кръв на килима.
Вратата пак се отвори — върна се Дорди. Този път го придружаваха двама роботи-чистачи. Кимна на Хорн, сякаш го смяташе за равен. През друго време той вероятно би възприел този жест за оскърбление. Дорди даде нареждания на роботите и проследи да извършат както трябва работата си, сетне се обърна към Хорн.
— Не бяха прави, нали? — изрече той тихо.
Хорн се изправи.
— Какво имате предвид?
— Че това е шансът ми да намеря онзи, който е извършил престъплението. — Дорди вдигна рамене. — Ако разбирам нещо от човешки знания, бих казал, че този офицер от полицията извърши работата си твърде повърхностно.
Хорн поклати глава.
— Мисля, че ние тук, на Земята, вече сме доста свикнали да разчитаме на закона. Но в нас все още са живи инстинктите, враждебни на обществото, и ние им позволяваме да излязат на бял свят по време на карнавала. Много ми се иска да зная как полицията обяснява това количество убийства само за една година.
— Две или три на един милиард жители — с отнесен вид произнесе Дорди. Той потърка с крак мястото, което роботите бяха почистили от кръвта. — Освен това убиват и андроиди. И то, разбира се, много повече.
Хорн смутено се размърда в креслото.
— Вероятно е твърде тежко да си андроид — най-сетне колебливо произнесе той.
— Да, така е. — Дорди го погледна в очите. — Искате ли да разберете колко е трудно? Сега е карнавал. Вземете синя боя, намажете се с нея и се облечете обикновено, сетне излезте на улицата. Това ще бъде добър урок за вас.
Внезапно той измъчено се усмихна.
— Много съжалявам, мистър Хорн. Искам от вас толкова, защото направихте този жест на приличие. Смятам, че ще е по-добре, ако повече не говоря.
Хорн стана и отиде до прозореца. Оттук виждаше брега на залива, където весели лодки плаваха по осветената с ярки пъстри светлини вода. По-зле се виждаше другата страна на града, където беше панаирният площад и откъдето долитаха разнообразните звуци на карнавалния панаир.
— Не зная — внезапно се обади той, — струва ми се, че Кулин не направи много — как да се изразя? — да хване убиеца.
— Каза, че убитият се нарича Уинч, но се съмнявам.
— Моето впечатление е, че андроидите, които го придружаваха, повече бяха заинтересовани да разберат кой е убил вашия келнер от този етаж. Това ме учуди.
Хорн изразително погледна Дорди.
— Може би защото ние си нямаме нито семейства, нито роднини. Защото сме излезли от автоклавите на химическите фабрики, а не от утробата на жена — Дорди саркастично се усмихна. — Това ни прави братя, мистър Хорн, всички нас.
— Вярвам ви. Аз…
Хорн се запъна. Трудно му бе да продължи, защото звучеше почти сантиментално и би могло да се сметне за грешка.
— Според мен ще бъде по-добре, ако се грижим един за друг.
— Вие отхвърляте четирихилядигодишна история — напомни му Дорди.
Влязоха роботите-чистачи и попитаха дали работата е свършена както трябва. Дорди потвърди и те излязоха. Веднага след като затвориха вратата, той отиде до гардероба и бързо го отвори. Хорн учудено го погледна.