— Та тук все още са окачени всички дрехи на Уинч! Защо не го казахте на Кулин, да ги разгледа?
— Изложих му предположенията си веднага щом дойде — подхвърли Дорди през рамо. — Защо самият той не се сети? Навярно просто защото не бе истински заинтересован. Много бързо си съставих мнение за вас. Този навик ми е професионален. Длъжен съм да преценя клиента веднага щом го погледна, да определя дали би могъл да ни причини неприятности, дали ще бъде трудно да го обслужваме и така нататък.
Говорейки, Дорди отваряше чекмеджетата. Повечето бяха празни.
— Що се отнася до Уинч, аз бях прав. Сметнах, че се мъчи да не привлича вниманието. Ако бях предположил, че го преследва убиец, също щеше да бъде вярно.
Остави чекмеджето издърпано и тръгна към вратата. На прага спря и се огледа.
— Сега имате шанс да постъпите така, както ми казахте, а вие го казахте сериозно — да се погрижите за някого от вашата раса също тъй, както ние се грижим за някого от нашата.
Пъхна синята си ръка в туниката на служебната си униформа, извади от джоба плосък продълговат предмет и го подхвърли през цялата стая. Хорн автоматично го хвана.
— Не се е казвал Уинч — натърти Дорди. — Казвал се е Ларс Талибранд.
Сетне излезе.
След като андроидът си отиде, Хорн още дълго седя в креслото, въртейки в ръце предмета. Беше подобен на портфейл от тънка сива металоподобна тъкан, с нещо като джобче, в което се намираше някакъв тесен предмет. Това беше тъничка малка книжка, на чиято първа страница бяха напечатани много думи на четири или пет езика.
Хорн успя да прочете само единия език, но и това беше достатъчно, за да отвори широко очи от удивление.
Напечатаното гласеше: „Гражданин на Галактиката.“
От вътрешната страна имаше пластифото за биоидентификация. Първоначалните му цветове се размазваха и се бяха превърнали в безличен сив цвят. Очите бяха затворени, оставаха обаче достатъчно подробности, които даваха възможност да се определи със сигурност, че е същият риж мъж, убит в хотелската стая.
Върху страницата срещу снимката имаше текст, от който Хорн успя да прочете само името Ларс Талибранд. Следващата разбра — вероятно беше превод на предишната. Там се казваше, че правителството на света, наречен Криу’н Дич, е дало на Ларс Талибранд званието Гражданин на Галактиката.
Отдолу с друг шрифт беше напечатано, че светът Верние подкрепя това звание, а под него пак с друг шрифт пишеше, че светът Лигос също е съгласен.
На края на страницата имаше списък на пет свята, които също потвърждаваха статута на Ларс Талибранд.
Хорн почувства, че по гърба му полазиха тръпки на благоговение. Кой беше този човек, който умря тук? Каква ли работа е свършил, за да заслужи благодарността на всички планети?
Хорн стана, решен по-внимателно да разгледа оскъдните вещи на убития, които бяха останали в стаята. В гардероба висяха няколко костюма и въпреки грижливото им поддържане личеше, че много са носени. В едно чекмедже имаше няколко нови тоалетни принадлежности, които сигурно е купил, след като е пристигнал тук. Може би убиецът вече го е чакал, макар да не се виждаха никакви следи на безпорядък.
Недоволен от находките си, Хорн отново разтвори малката книжка. Предполагаше, че цялата се състои от текстове на различни езици. Сега обаче установи, че това са преводи на един и същ текст на пет езика. Следваха страници с входно-изходни печати от различни планети. Доколкото можеше да прецени, те бяха около двеста, и то от повече от двадесетина планети. Само от тази мисъл главата му се замая. Сигурно този човек е бил велик пътешественик.
Хорн любопитно погледна последната страница, за да установи кога убитият е пристигнал на Земята. Но там нямаше печат за пристигане.
Отново пъхна книжката в джобчето на портфейла и слезе долу, за да намери Дорди. Искаше да му зададе няколко въпроса.
ГЛАВА IV
От обществения асансьор вече се чуваха гласовете на хора, бързащи за карнавала.
Стройна жена се опитваше да склони Хорн да пийне от специалната възбуждаща напитка, която бе успяла да намери. Сериозен юноша на шестнайсетина години слизаше на първия етаж с намерението да си завъди нови приятели сред роботите и андроидите от сутерена с помощта на едно сандъче с фойерверки. За щастие жената успя да го придума да пийне от питието, преди да излезе от асансьора.
Хорн няколко пъти се огледа и отново видя юношата, който седеше на пода, опрял гръб о стената, и се тресеше от истеричен смях.
Един робот, смутен, че е открил на първия етаж гост на хотела в карнавален костюм, попита Хорн дали не се е заблудил. Той поклати глава и обясни, че търси кабинета на Дорди.