Той се облегна на удобната седалка и погледна нагоре, към звездното небе. След известно време обърна глава, за да разгледа светлините под тях. Там долу беше панаирният площад.
Естествено, че там беше и далечната дъга на морския бряг, а в далечината светещи ивици пресичаха водата — това се получаваше, когато теченията случайно се сменяха.
Таксито го носеше по широка дъга над града и сега той можеше да чува клокочещия шум от панаирния площад. От време на време вятърът донасяше откъси от песни от лодките, които се поклащаха върху леко развълнуваната вода на една миля от брега. Карнавал!
— Това вече изглежда по-добре! — със задоволство констатира Хорн.
Надяваше се таксито да го спусне на панаирния площад и той да се окаже в гъстото карнавално шествие.
Надеждите му се сбъднаха. Плавно като перце таксито се спусна и кацна на ивица трева до панаирния площад. Хорн излезе и със смях го поглади по хълбока, сякаш беше живо същество. Сетне вдигна ръка, извика и се затича по алеята между два павилиона.
Две момичета, хванати за ръце, излязоха насреща му. Понечиха да се разделят и да му дадат път помежду си. Но не бяха толкова бързи и секунда по-късно и тримата лежаха на земята и се заливаха от истеричен смях, нещо обикновено за карнавала.
— Идиот! — изхили се едното момиче.
Тя вдигна изкуствената си синтетична плитка, паднала недалеч от тях, и я хвърли на Хорн. Той се олюля, оплетен в тъмните коси.
— Да, аз съм идиот! — съгласи се Дери. — Карнавалът вече три часа е в разгара си, а аз едва сега излязох навън. Не искате ли да ми помогнете да наваксам изпуснатото време?
Те се съгласиха. Тръгнаха надолу по улицата и този път Хорн беше в средата. Приближиха панаирния площад, подскачайки в ритъма на шлагера, който звучеше отнякъде.
На едно място имаше сребристо проблясващи кълба, които се вдигаха и спускаха в сияеща от светлина колона; силата на тежестта можеше да се променя произволно. Десет минути те се забавляваха, люлееха се напред и назад, вдигаха се нагоре и падаха надолу, хвърляха назад-напред сребристите кълба.
Сетне ги обхвана неутолима жажда. Спряха пред едно питейно фонтанче. Хорн изпи три чаши.
След това нощта за него се превърна в сън. По пътя се натъкваха на други хора, които вървяха срещу тях, и ги подбираха със себе си. Най-накрая почти изгубилият съзнание Хорн забеляза, че води след себе си дузина или повече хора през луди търговски вериги, като все повече си покачва цената и все повече се харесва на останалите.
В края на краищата обаче се оказа, че веселото настроение на другите постепенно спадаше, а неговото все още се увеличаваше. Нощта почти премина и до разсъмването оставаше около час. Няколко души вече лежаха на тревата и направо на пръстта и спяха здрав сън. През първата нощ от карнавала в това нямаше нищо необичайно. Сутринта хората ще заспят за през целия ден, за да се събудят привечер освежени и готови за ново веселие. През този пръв ден те бяха на крака повече от осемнадесет часа, а някои и цяло денонощие.
— Хайде с нас! — истерично крещеше Хорн на всички срещнати. — Ние трябва още…
Млъкна и недоверчиво се огледа наоколо. Не се виждаше нито един човек. Очевидно компанията му го беше напуснала и се бе разпръснала. Нито едно от момичетата, с които започна вечерта, го нямаше и му беше невъзможно да си образува тайфа.
Разочаровано, с наведена глава той тръгна, подсвирквайки си някакъв мотив.
Спъна се в колчета от палатка и падна.
Останките от възбуждащите напитки си отидоха заедно с късото изсмиване, подобно на блеене, което излезе от устата му. Когато отново дойде на себе си, откри, че лежи на земята, и известно време си почиваше с глава върху лакътя си.
След няколко минути някой спря до Хорн. Стоеше и го гледаше през златната си маска.
— Вие се наричате Хорн — изрече чужденецът.
Гласът му се стори на Дери познат. Автоматично посегна към собствената си маска, която висеше на връвчица на гърба му.
— Така е — отговори той. — И какво от това?
Чужденецът му протегна ръкохватката на меч за дуелиране.
— Имам намерение да ви убия — каза той на Хорн.
ГЛАВА V
Известно време всичко се въртеше пред очите му. Струваше му се, че се намира на хиродрума, който бе открил миналата вечер. Най-сетне поклати глава.
— Сигурно не сте наред — каза Хорн. — Не ви познавам. Никога не съм ви направил нещо, което да оправдае това предизвикателство.
— Можете да избирате — ледено изрече мъжът, облечен в бяло и златно. — Честна схватка в Залата за дуели или ужасна смърт тук, на тревата.
Като с вълшебна пръчка мечът се обърна в ръката му — острието вече сочеше Хорн.