— Разбира се. Един наш човек е затънал в неприятности. Не давам и пукнат грош за Тейш или за когото и да било другиго. Той е един негодник, който точно сега има големи карти в ръцете си, но лично аз смятам да извадя по-големи карти, когато измъкнем Теди от бедата, ако, разбира се, все още е жив.
— Ами ако предположим, че е мъртъв?
Обърнах се и го погледах, знаейки, че точно в този момент лицето ми не беше нещо приятно за гледане.
— Законът на Селачин не е живот за живот, полковник. Те могат да те сложат на площада и да ти направят маса неприятни неща като например да ти одерат кожата на ивици или пък да ти изрежат дупка в корема, да извадят част от вътрешностите ти и да оставят кучетата да измъкнат останалото. През това време хората хвърлят камъни или плюят по теб, умират си от смях, без да разбират, че те могат да се окажат следващите в опашката. Мисля, че мога да направя нещо за стария Тед. Няма да ми е за първи път.
— И така, Тайгър, червените ще спечелят в края на краищата.
— Не е задължително, старче. Ако става дума за секретността, никой освен мен няма да знае за случая. Има различни начини да постигнеш целта си. Смятам, че познавам всичките.
— Именно от това се страхувам — каза той сериозно. Загаси цигарата в една хромирана поставка и попита внезапно: — Не си ли виждал още Рондин?
— He.
— Тя е в стаята за отдих.
— Благодаря.
— Видях я преди малко.
— Е, и какво?
— Този случай може да доведе до международни усложнения. Англичаните са почти толкова заинтересувани, колкото и ние. Тя има пълна представа за картината.
— Кой я е осведомил?
— Знаеш много добре, че тя е прекрасно обучен агент без постоянни задължения. Те знаят, че живее с теб, и нейният осведомител е отишъл направо при нея с подробностите. Сега тя има определена задача.
— О!
— Задачата й е да те предпази от погрешни действия.
— Сега пък ти си този, който разполага с източниците на информация — казах аз. — На коя страна си всъщност?
— Точно в този момент съм на твоя страна. Поради някакви глупави причини имам чувството, че хора като теб могат да намерят отговор на неприятностите от този род. Ако ти не беше достатъчно квалифициран да се справиш с тях, аз щях да съм в голяма степен уязвим. Но в дадения случай мисля, че ще се справиш. — Той ми се ухили. — Проклетите патриоти. Можеш да си помислиш, че сме все още 76-та година.
Кимнах му и го оставих сам.
Стаята за отдих се намираше в края на фоайето — малко помещение, където входът за посетители бе забранен, но аз не обръщах внимание на табелите. Отворих вратата и влязох вътре. Тя беше там. Най-прекрасната жена на света, стройна, с кестеняви коси, широки рамене, стегнат с колан кръст и пола, която плътно прилепваше към закръглените й бедра.
Стоеше там с ко̀ла в ръката и наблюдаваше през прозореца потока от хора на улицата, потънала в собствените си мисли.
— Здрасти, бейби — казах аз.
Рондин се обърна рязко, очите й заиграха из тъмното помещение, като се опитваха да се акомодират след ярката слънчева светлина навън. След това зениците й се разшириха, когато ме видя:
— Здравей, Тайгър.
Отидох до нея, взех бутилката кола от ръката й и я привлякох плътно към себе си. За момент тялото й се вдърви в някаква нервна напрегнатост, след това омекна и с леко примигване очите й се затвориха, а устата й — топа и влажна — се превърна в изгладняло малко животно, което търсеше моите устни, върхът на езика й опитваше от удоволствието, което само аз можех да й дам. Когато отметна глава назад и отвори очи, в гласа й се появи интонацията на Лондон и тя каза:
— Проклет да си, Тайгър.
— Извинявай, сладур. Стават някои неща.
— А кога ще стане нашата венчавка? — Пръстите й се забиха нарочно в бицепсите ми. — Знам… какво си мислиш.
— Същото ми каза и Чарли Корбинет.
— Посолството ме освободи временно от задълженията ми като преводачка.
— И това чух. Значи трябва да ме следиш?
— Това май е единственият начин, който ще ми позволи да те виждам по-често.
— Глупости. Не ми харесват подобни неща, рожбо. Жените не са създадени за този род неприятности.
— Въпреки това няма да се отървеш от мен. Сграбчих я през кръста и я придърпах отново към себе си.
— Когато искам да разкарам някоя кукла, това не представлява проблем за мен. Набий си го в главата. Бъди послушна и не ме настъпвай по опашката.