Наведох се към нея, целунах я нежно по устните и се изправих. Лени все още ме наблюдаваше.
— Грижи се добре за нея, момче — казах аз.
— Не се безпокой за това.
— Надявам се.
Намерих портиера долу на тротоара. Точно отваряше вратите на едно такси. Когато останахме сами, му казах:
— Поправи, ако обичаш, ключалката на вратата на мис Кейн.
— Вече се обадих на монтьора. Тръгнал е насам.
— Някой да е чул изстрела?
— Засега никой не се е оплаквал. На другите етажи едва ли са чули нещо, а двете групи в края на коридора отдавна са си отишли. Не, не мисля, че някой е чул нещо.
— Добре. Ще повикаш за помощ, когато отново видиш нашия човек.
— Ще направя нещо по-добро — каза ми той и стегна мускули под сакото. — Не обичам когато обиждат квартирантите ми.
— Остави едно парче от него и за мен.
— Дадено. Но не се надявай на много голяма порция.
Глава 4
Обадих се от хотела в нюаркския контролен център и предадох доклада си. Върджил Адамс бе дежурен, записа отчета ми и каза:
— Искаш ли да започнем да преследваме Малкълм Таръс?
— Нямам нищо против. Виж дали не можете да откриете местонахождението му. Вероятно е проникнал в Щатите с подправен паспорт или пък от Куба, както постъпват напоследък. Може да го идентифицирате само по гласа му. Това момче владее отлично техниката на дегизиране. Имате ли негови снимки при себе си?
— Само някои стари фотографии, но и те не са достатъчно ясни. Не мисля, че ще свършат някаква работа.
— Изпрати ми ги въпреки това. Може да опитате и бразилската нишка. Той действаше там под името Артуро Пенса.
— Не е ли това човекът, когото застреля?
— Същият. Ако е лежал в болница там, може би разполагат с негови снимки. Местната полиция с удоволствие ще ви сътрудничи. Освен това никога не можеш да кажеш с точност какво можеш да откриеш в архивите на вестниците. През онази нощ там заведението бе пълно с журналисти.
— Ще се опитаме да изровим нещо.
— Нещо ново за Теди?
— Нищо. Пит все още не се е свързвал с нас. Мартин Грейди започва да става малко нервен, а ти знаеш какво означава това. Ако не стигнем до някакви резултати през следващите дни, той ще хвърли цял екип по следите му. Ситуацията е много деликатна и аз се надявам, че той няма да прибързва.
— Той си знае работата.
— Да, но при този темп на разследване той не може да си позволи да изгуби контрол върху положението. Имаме наш човек в Интерпол и от него можем да получим някои допълнителни сведения. Ако Тедеско е все още жив и могат да стигнат до него, ще го освободят. Можем да издържим всякакви обвинения от тяхна страна, стига само да му снасят кожата. Искаше ми се да си там, Тайгър.
— И на мен ми се иска същото.
— Недей да губиш надежда. Все още можеш да заминеш. — Той замлъкна за миг, след това каза: — Чакай малко — чух да шумолят някакви документи и той продължи: — О’кей, операцията по проследяването на Таръс започна. Сега се свързват с нашите хора. Наградата за главата му е десет пъти по-висока отпреди и можем да я удвоим допълнително, ако се наложи.
— Ще поддържам връзка. Все още имам усещането, че ще се опита да ме убие.
— Искам да ти кажа една умна дума, Тайгър.
— И каква е тя?
— Не го убивай.
— Ако има да казва нещо — отвърнах аз, — ще го накарам първо да проговори. Не съм ли постъпвал винаги така? — След това затворих слушалката.
В осем без петнайсет вече бях в лабораторията на Ърни Бентли, който се зае с промяната на тена ми. След като завърши процедурите, се оказах три пъти по-черен, отколкото бе естественият ми тен. Сложих перуката на главата си, надянах слънчевите очила и облякох арабското наметало. В тълпата спокойно можех да мина за жител на Саудитска Арабия, стига само някой да не се загледаше по-внимателно в мен. Ърни поставяше последните черти на грима, когато пристигнаха Дик, Том и Хари, ескортирани от Джак Брант. Не се хилеха повече. Очевидно Джак ги бе инструктирал доста добре и те знаеха какво могат да очакват.
Всички се зазяпаха в мен, а трите момчета направо загубиха ума и дума. Когато се погледнах в огледалото, разбрах защо. Джак клатеше глава и ми се хилеше от огледалото, застанал зад гърба ми.
— Проклет да съм, ако не изглеждаш като пръч. В никакъв случай не мога да кажа, че си евнух.
— Мога да представя клетвена декларация, че съм, старче.
— Добре де, няма значение. Спомням си няколко случая…
За да го накарам да млъкне, го ръгнах с лакът в корема.
— Всичко наред ли е?
— По-добре, отколкото предполагаш. Някои от момчетата на кея са мои стари приятели. Ще влезем, без да има нужда от преминаване през полицейския кордон, така че ти ще бъдеш в първата редица, както искаше.