По-голямата част от присъстващите се бяха стълпили в другия край на салона, групирайки се постепенно в по-малки компании от по четири-пет човека. Бяха започнали вечната игра на международната дипломация — с фалшиви усмивки на лицата си и коктейли в ръцете, като се опитваха да скрият очевидния факт, че тук ставаше дума за държавни въпроси.
Официалната част бе приключила. Сега идваше времето на забавленията и изисканите тънкости. В тълпа, подобна на тази, можеше да се случи всичко. Казах на Хари да си вземе една чаша и да обикаля наоколо, но да не се отдалечава от Тейш Ел Абин и Сарим Шей, който бе окупирал един от ъглите, водейки непринуден разговор с половин дузина светски знаменитости. Вей Лока се намираше на няколко крачки от него, обкръжена от очаровани от прелестите й мъже на различна възраст, изцяло пленени от свежата ориенталска хубавица. Мисълта, че делеше леглото си с Тейш, беше противна сама по себе си, но в света на властта и парите някои жени бяха способни и на по-големи подвизи.
Закъснелите влизаха през една от охраняваните врати и аз се присъединих към тях и тръгнах към главната група, опитвайки се да измисля начин да се озова по-близо до почетния гост на приема, без да се хвърлям в очите на някого. Знаех прекрасно, че помещението е пълно с агенти, а и доста хора ме познаваха по лице. Щяха да ми вгорчат живота, ако ме засечаха, така че трябваше да разчитам на късмета си. Едно от предимствата на положението ми бе, че се намирах вече в тази великосветска компания, така че те трябваше да предположат, че съм получил разрешение от достатъчно висока инстанция.
Двама от новопристигналите бяха от сенатската комисия по международните отношения, следвани от един сенатор от Средния Запад и един нюйоркски съветник. Познавах ги всичките и се обърнах настрани, докато отминаха. Зад тях се носеше някакъв забележителен тип с оформена в квадрат брада и стърчащи мустаци, след това в помещението влязоха няколко души от ООН, които бях виждал и преди. Залепих се точно зад тях.
Мислех, че съм успял да се промъкна незабелязан, когато някой ме потупа по рамото и един глас с оксфордски акцент каза:
— Никога не съм се съмнявал в твоите способности. Ухилих се и дръпнах ръката си от моя 45-и.
— Талбът — казах аз, — някой ден ще си изкараш куршум в корема заради този начин на общуване.
— О, не мисля, че си от хората, които ще направят това на обществено място, или може би греша?
— Може да бъдеш и неприятно изненадан. — Погледнах го откровено. — Каква е твоята задача, чедо? Кажи ми само една дума и ще се настъпя по езика.
Талбът се усмихна мило и отново ме потупа но рамото.
— Няма нужда от подобни неща.
— Наредено ти е да ме следиш, така ли?
— Както и на още няколко души, но, откровено казано, не мислех, че ще те открия тук. Ти наистина създаваш много работа на нашите момчета. Как успяваш да го направиш?
— Не е много лесно.
— Добре. Нека постъпим по следния начин. Тъй като мога да те държа под наблюдение, докато сме заедно, мисля, че ще е по-добре, ако просто играя по твоите правила и започна да наблюдавам развитието на събитията.
— Не ми прави никакви услуги.
Той се засмя, след това ме поведе към ъгъла, където Тейш Ел Абин бе застанал в центъра на една внушителна група. Сега Вей Лока се намираше зад него и компанията бе повече нейна, отколкото негова.
— Тук съм по специална покана, нали разбираш? — продължи Талбът. — Преди няколко години по молба на Нейно величество прекарах известно време в двора на Селачин и имах възможност да се опозная доста отблизо със стария Тейш. Изглежда, той беше привлечен от прелестите на една от моите съотечественички и я примами в царството си, за да сподели с нея някои земни радости. Когато семейството й се възпротиви, аз бях избран да я… примамя обратно.
— Да нямаш предвид откуп?
— О, колко грозна дума. Не отговаря на съвременната политическа терминология. Както и да е, семейството й беше доста богато, така че ставаше дума за проста търговска сделка. След това кралят и аз станахме добри приятели. Сигурно съм му влязъл под кожата, защото накрая той поиска да му направя интимен подарък в замяна на нейните услуги.
— И какъв беше той?
— Няма да повярваш.
— Опитай все пак.
— Освен паричното обезщетение, което той бе склонен да игнорира, защото в дадения случай с пари можеха да се купят малко неща, един 16-милиметров киноапарат и пълна кутия с малко рисковани от морална гледна точка филми свършиха прекрасна работа. Старото момче е доста извратено. Не разбирам защо трябваше да се пазари за филми, когато истинските неща му бяха под носа, готови за реални представления, но предполагам, че всеки от нас си има своите странности.