— И какви са твоите?
— Аз съм плейбой — усмихна се той. — Привлекателен, умен и неща все от този род. Това е наистина интересно хоби, ако можеш да си го позволиш. Понякога резултатите са удивителни. Мисля някой ден да напиша книга по този въпрос.
— Можеш да я продадеш на Тейш. Ще му хареса. Талбът ме изгледа възмутено.
— Моята книга ще представлява повече клинично изследване на въпроса. Нищо вулгарно. Ако трябваше да напишеш автобиографията си…
— Не съм живял достатъчно дълго, за да се занимавам с това.
Той се ухили отново, след това ме поведе към тълпата, обкръжаваща Тейш Ел Абин. В официален европейски костюм той изглеждаше още по-дребен и по-стар от преди, но на лицето му се четеше все същият израз на сила и власт, а очите му тичаха пред мислите му и се опитваха да проникнат в нови сфери на могъщество, достойни за неговия префинен вкус. Връзката между него и Талбът беше очевидна, като между хора, които разделяха едни и същи тайни, и Тейш му стисна горещо ръката. Някъде шейхът бе овладял доста добре разговорния английски. В гласа му наистина се прокрадваха и някои обертонове от родния му език. До него Вей Лока говореше почти безупречен английски с някакъв дебел американец, а по-нататък можех да чуя гласа на Сарим Шей, чиято интонация и оцветеност се конкурираха с тези на Талбът.
Когато шейхът и Талбът приключиха със съживяването на спомените от миналото, като се разсмяха на някаква шега, на която очевидно се бяха смели отдавна, Талбът ме издърпа напред и каза:
— Мога ли да ви представя моя добър приятел мистър Мен?
Знаех, че моят луд приятел Талбът се радваше на колебанието ми, когато се опитвах да намеря точните думи, но кралят ми спести необходимостта от излишна куртоазия.
— А, да. Много се радвам и, моля ви, наричайте ме Тейш. В моята страна това не е обикновено име, а титла, и с това няма да проявите неуважение. В края на краищата вашите библейски герои също нямат фамилни имена. А Авраам и Мойсей са били велики водачи.
Поех ръката му, разтърсих я кратко и се усмихнах.
— Благодаря ви, сър. Надявам се, че престоят ви тук е приятен.
Тейш кимна и се огледа бързо около себе си.
— Очаквам, че посещението ми ще бъде много плодотворно. — След това очите му сякаш ме погълнаха целия, а умът му се опитваше да намери място, в което да ме хербаризира. — Не сме ли се срещали преди?
— Приятелят ми — каза Талбът — е един от онези могъщи американски индустриалци, които колекционират пари. Постоянно се върти из Вашингтон, за да увеличи количеството им.
Тейш изглеждаше заинтригуван, когато се заговори за пари.
— О, и с какъв бизнес се занимавате?
— Нефт — излъгах аз. — Проучване и развитие. Размерът на операциите ни е доста внушителен.
За миг почувствах как пръстите на Талбът се стягат около ръката ми. Той ме подведе случайно и аз трябваше да изиграя подадената топка докрай. Талбът знаеше резултата, както и аз, но — какво да се прави! — всеки можеше да допусне грешка. Талбът беше направил своята. Сега топката беше у мен и той разбра, че бе загубил инициативата. Блясъкът в очите на Тейш стана дори още по-голям, отколкото когато ставаше дума за пари.
За миг той сякаш завибрира от възбуда и каза:
— Прекрасно. Вероятно ще имаме малко време, за да поговорим. Може ли да попитам за името на вашата компания?
Сега аз се бях насадил на пачи яйца. Синдикатът на Мартин Грейди притежаваше контролния пакет акции в един нов гигант, който излизаше на световния пазар на нефтопреработвателните технологии с патенти, които караха някои от по-старите предприятия да вият от злоба. Така или иначе бях в организацията на Мартин Грейди и с малко повече съобразителност можех и да се измъкна от деликатната ситуация, в която бях попаднал.
— АмПет Корпорейшън. Ние сме млада компания, но…
— А — прекъсна ме Тейш, — но не и неизвестна. Да, чувал съм за АмПет.
Той престана да ме разглежда, заинтригуван от мисълта за нефта и значението на АмПет. Очевидно старото момче беше свършило доста проучвателна работа, преди да напусне Селачин и да се отправи към Щатите. Той се обърна, хвана Вей Лока под ръка, като я освободи от обожателите й с широк извинителен жест, и каза:
— Скъпа, може ли да ти представя мистър Мен. Той е собственик на АмПет Корпорейшън, за която толкова слушаме напоследък. — Той ми се усмихна, когато тя протегна ръка. — Вей Лока, моята годеница. Скоро ще се женим.
Ръката й бе топла и стегната.
— Вие трябва да сте много щастлив — казах му аз.
— Да — отвърна той и очите им се срещнаха. — Ще имаме много синове. В нашата страна това е изключително важно.