— И тук е така — допълних аз.
По някакъв начин Вей Лока изглеждаше толкова чувствителна, колкото и Тейш, усмихваше се приятелски, но беше странно озадачена, когато ме погледна.
— Приятно ми е да ви видя, мистър Мен. Имам чувството, че сме се срещали и преди.
— Бих желал да е така, но за съжаление не е.
Тя стисна ръката ми много нежно. Никой не можеше да го види, но аз усетих сетивното удоволствие, което тя вложи в това ръкостискане. Очите й се усмихваха сякаш самостоятелно, намеквайки за нещо, което само тя предусещаше. Почти бях изгарян от топлотата на нейното присъствие, която струеше през малкото пространство, което ни разделяше. Пуснах ръката й, когато долових движение до себе си.
Вей Лока махна с ръка и каза:
— Сарим Шей, мистър Мен. Нашият съветник.
Той протегна ръка и се здрависа с мен с типично европейски жест.
— Очарован съм — каза Сарим Шей, след това се усмихна на Талбът и му протегна ръка. — А, мистър Талбът. Толкова съм чувал за вас. Странно е, че не сме се срещали преди. В края на краищата сме учили в един и същи колеж.
— Оксфорд е доста голямо място — отвърна Талбът. — Мисля, че съм завършил преди вас.
На Талбът му трябваха само няколко секунди, за да се намеси в общия разговор. Имах нужда от неговата намеса. Той дръпна Сарим Шей на една страна и увлечен в разговор за отминалите университетски дни, съвършено забрави за мен. Останах близо до него, за да мога да го наблюдавам. С крайчеца на очите си видях Хари да се приближава, разговаряйки сериозно с човека с квадратната брада и мустаците и с един плешив мъж, когото бях виждал в ООН и който винаги се появяваше с миниатюрна розичка в ревера си и цял ред медали и ордени на гърдите си.
Тъкмо се готвех да предложа нова тема за разговор, когато Тейш ме изпревари. Той внезапно погледна часовника си, след това се засмя криво.
— Надявам се, че ще ме извините… има едно предаване по телевизията, което не бих искал да изпусна.
— Разбира се — казах аз.
— Ако нямате нищо против, ще ви помоля да ме придружите, мистър Мен. В съседната стая има инсталиран телевизор. Въпреки суетата си трябва да ви призная, че малко ме е страх. За първи път ще ме показват по телевизията.
Вей Лока се усмихна и взе ръката ми.
— Сигурен съм, че ще му достави удоволствие.
— Съвършено сте права — любезно се съгласих аз и се огледах около себе си. — Всички ли са поканени?
— Не, само някои. Стаята не е много голяма. — Тя хвърли поглед през рамо и каза: — Сарим… мистър Талбът, готови сме.
Около двайсет човека от присъстващите неколкостотин бяха допуснати в стаята. Тези, които имаха късмета да не бъдат поканени, не изглеждаха въобще разочаровани — наоколо имаше прекалено много сервитьори с пълни подноси мартини и манхатън и денят едва започваше за тях. Малкият Хари се оказа по-пъргав, отколкото си мислех. По един мистериозен начин той се оказа в стаята заедно с двамата си компаньони, но от съображения за сигурност се пласира в задната редица и трябваше да се надига на пръсти, за да може да види предаването през главите на стоящите пред него хора.
В стаята имаше само едно кресло — точно пред телевизора — и Тейш Ел Абин седна в него по начина, по който едно дете би го направило — забързано и нетърпеливо. Вей Лока се бе разположила от едната му страна, а аз бях точно зад нея заедно със Сарим Шей, привидно очаровани от честта, която ни бе оказана с поканата да наблюдаваме телевизионните новини.
Започнаха телевизионните реклами, след това се появи говорителят и веднага се почувства влиянието на Вашингтон, защото Тейш беше първият, когото той спомена, и образът му се появи веднага след обявата на спонсора.
Щеше да бъде великолепно предаване, но на телевизора нещо започна да му става. Появиха се снежинки, след това пращене и когато Тейш нададе уплашен вик и из стаята се разнесе недоволният ропот на присъстващите, едно от младите момчета в тъмен костюм, което притежаваше всички видими белези на човек от федералните служби, вдигна телефона и се обади в отдела по поддръжка. Не искаше да поема никакви рискове с толкова много почетни гости около себе си и беше абсолютно прав. Погледнах часовника си. Рекламите й празните приказки на говорителя щяха да отнемат минута и половина и аз се надявах, че някой щеше да прояви достатъчно съобразителност и да предотврати неприятностите, като донесе друг телевизор или изпрати бързо сервизен техник.
Вей Лока се обърна загрижена към мен и каза: — О, надявам се, че няма да има неприятности. Той толкова искаше да види програмата.
Смигнах й.
— Не се тревожете. Ще има специално повторение, ако това предаване се провали.