— По всяко време.
— Сарим и аз трябва да присъстваме на една конференция, на която ще се обсъждат важни въпроси, засягащи нашите две правителства. Предвид на това, което се случи, не бих желал да оставям Вей сама. — Той се пресегна, поглади ръката й бащински и се усмихна. — Ще изглежда ли прекалено, ако ви помоля да се погрижите за нейната безопасност, докато ние сме на преговорите?
Още веднъж долових странното емоционално излъчване, което идваше от Сарим Шей. Във всяко едно отношение той изглеждаше съгласен със своя крал, но играта не му се удаваше лесно. Реших да блъфирам.
— Няма ли да бъде по-добре, ако помоля Талбът да свърши тази работа, още повече като имам предвид вашите близки отношения…
— Предпочитам вие да се заемете с това, мистър Мен. Ухилих се на Вей Лока и кимнах.
— За мен ще бъде удоволствие. Само се надявам, че няма да има пречки от страна на охраняващия персонал. Те, изглежда, искат да държат всичко под ключ.
— Аз ще се погрижа за това, мистър Мен. — Той хвърли поглед покрай мен, повика с пръст Хал Рандолф, който ни наблюдаваше от вратата на другата стая, учтиво го помоли да се приближи и му обясни накратко какво искаше. За миг си помислих, че Рандолф ще се пръсне от яд, но той направи един дървеняшки поклон, с който призна необходимостта от подобни действия, и напусна.
По дяволите, нямаше какво друго да прави.
Почакахме да ескортират Тейш и Сарим от стаята, преди да излезем. Намерих яката от невестулка на Вей Лока и я загърнах с нея, като нарочно докоснах с върха на пръстите си голата кожа на врата й. На нея за момент заиграха малки мускулчета, пробяга бърза тръпка и тя обърна глава и ме изгледа през рамо.
— Вие сте много интересен човек, мистър Мен.
— Нищо особено.
Бавна усмивка се разля на устните й.
— Как мога да ви наричам?
— Тайгър. — Когато тя удивено повдигна очи, аз допълних: — Това ми е името.
Усетих, че ръката й се плъзна в моята и пръстите й започнаха да правят странни неща.
— В моята страна има една история, в която се разказва за някои от инстинктите на тигъра.
— Ще трябва да я чуя — казах аз.
— Да, разбира се. Само че по-късно. Сега може да ме заведете в стаята ми и ще чакам да ме вземете в осем часа. Ще бъдете ли точен?
— Когато един тигър вика, другият идва бързо. Тигрите имат някои инстинкти.
Тя се бе облегнала толкова силно на мен, че можех да почувствам натиска на гърдите й върху ръката си.
— Може би вече сте чувал тази история?
— Няма да се учудя, ако е така.
Глава 6
Позвъних на Мартин Грейди веднага щом се озовах на улицата. Предадох му отчета за досегашното развитие на операцията и му съобщих за историята с АмПет Корпорейшън. За да облекчи нещата, той реши да прехвърли значителна част от акциите си в нефтопреработвателната промишленост на мое име, които трябваше да бъдат върнати след завършването на операцията. Междувременно щях да получа статус на ВИП в случай че някой се заинтересуваше от мен.
— Добре — казах аз, — мога да се оправя с един общ разговор на тема нефтени проучвания и рафиниране, но да предположим, че някой прояви специален интерес към делата на АмПет Корпорейшън.
Грейди изръмжа и чук как запалката му прещрака.
— Помислил съм и за това. Уолтър Мил ос, един от нашите научни експерти, се намира понастоящем в Ню Йорк. Ще му позвъним оттук и ще го помолим да ти приготви експозе по този въпрос. Ти бързо схващаш нещата, така че ще можеш да се оправиш някакси. Ще разполагаш с достатъчно достоверна информация, за да заблудиш тези, които се интересуват от АмПет, но едва ли ще можеш да им кажеш нещо по-специфично за нашата технология, което да им подскаже истинското състояние на нещата. Освен това ще е по-добре да не знаеш такива факти, защото и да искаш, не можеш да разкриеш. Във всеки случай нежеланието ти да се впускаш в подробности може да бъде оценено като търговска тактика — едва ли някой ще предположи, че си толкова наивен да издаваш секретите на компанията безплатно.
— Къде ще се срещнем?
— Той ще бъде в един от нашите апартаменти при Келвин, където е отседнал и Лени. Ще се настани още тази вечер, така че се свържи с него.
— Дадено. Как върви разследването?
Мартин Грейди се засмя — нещо, което не го бях чувал да прави от доста време.
— Засега не са постигнали нищо. Опитват се да ни изработят ниско, дори са предизвикали данъчно разследване срещу нас, но данъчните агенти се увериха, че всичко е чисто. Задържаха Стюбент и Лес за разпит по случая Милър, но тяхното алиби е непоклатимо.
— По дяволите, защо се занасят? Един от техните собствени хора пречука Милър. Трябва да ни бъдат благодарни, че мълчим.