— Не и тези момчета. Това, което искат от нас, са източниците, от които получаваме поверителната им информация. Чет пусна слух, че си в списъка на тези информатори, така че внимавай къде стъпваш. Недей да мислиш, че Хал Рандолф е настроен приятелски. Той съвсем спокойно може да ти надене примката на шията.
Беше мой ред да се засмея. Рандолф се опитваше да направи това от доста време, но все не можеше да затегне клупа.
— Нямам повод за безпокойство. Рандолф действа по учебник и когато някоя страница е откъсната, той не може да мръдне и крачка. Ще докладвам по-късно чрез контролния център в Нюарк. Мислиш ли, че трябва да знам още нещо?
— Това е твой проект, Тайгър. Ставаш много стар, за да те съветвам.
— Хиляди благодарности — казах аз. — Все още чакам съобщение за Пит Мур.
— Задръж малко…
Някой бе влязъл в стаята му, чух няколко приглушени думи и шумоленето на хартия. Когато Грейди взе отново слушалката, той изложи възможно най-сбито ситуацията в Селачин.
Засега Пит Мур все още не се е свързал с нашите хора в Селачин, но вече се носели слухове за някакъв особен бизнес в този район. Зад желязната завеса се говори, че просъветски кръгове сложили ръка върху тази операция. Що се отнася до Теди Тедеско, никой не знае нищо за него. Трябваше да изчакаме, докато Мур го открие.
Когато затворих телефона, махнах на едно такси и шофьорът ме откара до Тафт. Взех асансьора до стаята на Хари, почуках на вратата и съобщих, че съм аз. Все още предпазлив, той отвори вратата, без да маха веригата, и след като остана доволен от това, което видя, ме пусна да вляза. Още не беше свикнал с ръкостисканията и се ухили смутено, когато забелязах това.
— Не беше поради възбудата, сър — ми каза той. — Опасявах се, че ще ме хванат и ще ме върнат в пустинята, след което ще трябва да се простя с главата си.
— Сега си далеч от тази опасност — успокоих го аз. — Слушай, ти беше през цялото време с онова момче с брадата, което повали телевизионния техник.
— Точно така. Откакто дойде.
— Забеляза ли нещо особено в него?
— Не беше американец. Гласът му беше… много странен.
— Интонацията или диалектът?
Хари се загледа за миг в тавана, като размисляше.
— Май беше гласът му. Може да е бил настинал.
— Настинал е от течението, което става в гърлото му. Преди известно време му пробих дупка на това място. За какво говорехте?
— За незначителни неща. Обсъждахме красотата на Вей Лока, излизането на малките държави на международната арена, войната във Виетнам… това беше всичко. — Той отиде до прозореца, погледна навън, след това се обърна към мен. — Знаеше кога Тейш ще напусне салона. Беше точно пред малката стая, но не искаше да влиза, за да не се окаже в първите редици. Аз също не желаех да ме забелязват, затова сключихме негласно споразумение.
— Сподели ли нещо за себе си?
— Нищо. — Хари направи малка пауза и размисли. — Веднъж каза, че не харесва Ню Йорк. Ненавиждал миризмата на личи. Не можах да разбера за какво говори.
— Това е китайски деликатесен орех — обясних му аз. — В китайските перални имат цели подноси с него, с които угощават клиентите си. Това ли е всичко?
— Не беше разговор, за който си струва да споменавам. Просто разговор за нищо.
— Той знае как да се държи.
— Но чух и нещо друго — продължи Хари. — Беше точно след… събитието. Бях изблъскан настрани и се намирах близо до Тейш и Сарим Шей, когато те разговаряха. Преживяването беше възбудило Тейш и Вей Лока му даде няколко успокоителни хапчета. Аз донесох вода и точно по това време Сарим Шей му казваше, че това е американски заговор да го убият, за да поставят на трона на Селачин нов крал с проамериканска ориентация. Той беше много настоятелен и Тейш като че ли бе склонен да се вслуша в думите му.
— Не откриха присъствието ти, нали?
— Едва ли предполагаха, че някой може да разбере родния им език. Не, дори и не правеха опит да скрият разговора си. Да, сега се сетих и за нещо друго… Тейш бе много доволен от теб. Мисля, че наистина не му се искаше да повярва в казаното от Сарим Шей.
Седнах на ръба на масата и се замислих. Дори и ако Тейш не му повярваше, Сарим щеше да направи всичко възможно да представи версията си като единствено приемливата — американски опит за убийство, предотвратен нарочно от друг американец, за да се отклони вниманието в друга посока. Хората можеха да се купят и нямаше никой, който да може да докаже противното. Тези неща са ставали и преди, когато залогът е бил достатъчно висок.
— О’кей, Хари, ти свърши добра работа. Обади се на рецепцията на хотела, че напускаш, и върви в общежитието си. Аз ще се оправя тук сам.