— Моля ви, сър, предпочитам да остана тук.
— Не, приятелю. Това е жестока игра, бизнес само за професионалисти. Ако имам нужда от теб, ще те повикам. Ще проверяват всяко лице, което се е появило на приема, а освен това предполагам, че са снимали със скрити камери. Не искам да се замесваш в това.
— Добре, сър — послушно каза той, — ще постъпя както вие наредите.
Вдигнах телефона и помолих телефонистката да ми осигури връзка с Чарли Корбинет. Не беше на първия номер, но момичето ми каза, че може да ме свърже с него и набра номера на ресторанта, който той обикновено посещаваше. Беше малко ядосан, че прекъсват обяда му, но ядът му премина веднага щом разбра кой се обажда.
— Предполагам, че си чул вече за случилото се, полковник?
— Че има ли някой, който да не е чул? Играеш си с опашката на лъва, нали знаеш?
— Много лошо. Имаш ли вече заключението от лабораторните изследвания?
— Неофициално, да, но не мисля, че то ще те изненада. Иглата е била намазана с кондрин. Тейш е щял да колабира и да умре от привиден сърдечен удар само за двайсет минути, възбуден приятно от приема и съзерцаващ себе си по телевизията. Съмнявам се дали някой лекар щеше да открие истинската причина за смъртта му. Веществото не оставя никакви следи в кръвта или по кожата, които да са достъпни за химически анализ.
— Източникът му в Съединените щати ли се намира?
— Съмнявам се. Тази отрова се добива в една област на Южна Америка. Местните племена я използват за лов на животни или за противниците си. Представлява естествен продукт и не може да бъде синтезиран по химичен път.
— Тогава всичко съвпада — казах аз. — Последната задача на Малкълм Таръс бе в Бразилия. Може да си е доставил отровата оттам.
— Без съмнение. По една чиста случайност видях и доклада за другите две тела. Човекът, който трябваше да ремонтира телевизора, се нарича Парнел Рат. Две присъди за умишлено осакатяване на хора, подозиран е в няколко убийства. Преди няколко седмици е излязъл от затвора. Типът на покрива е бил негов приятел, с когото често са го виждали. Провериха стаята на Рат, в която е живеел, и откриха хиляда долара в дребни банкноти, скрити под перваза на прозореца. Никой не говори за това, така че и ти си затваряй устата.
— Познаваш ме.
— Разбира се, че те познавам, точно затова ме е страх. Извади късмет с намирането на фотографиите на Таръс и това до известна степен намалява натиска, който оказват върху мен заради нашата връзка. Но на твое място не бих насилвал нещата.
— Нямам друг избор.
— Тогава искам да ти кажа нещо… Никой, абсолютно никой няма да може да се доближи повече до Тейш, осигурили са му съвършена охрана.
Засмях се и казах:
— Искаш ли да се обзаложим?
Затворих слушалката още докато той продължаваше да ме обсипва с въпроси. Една от неговите стари аксиоми бе, че агресорът винаги имаше преимущество.
Казах сбогом на Хари, без да обръщам внимание на удължената му физиономия, и се върнах при асансьора.
Стаята на Лили Торней се намираше три етажа по-надолу. Излязох в коридора, почуках на вратата и й казах името си, когато попита кой е. Този път не си бе дала труда да крие пистолет под пешкира, защото той беше единственото нещо, което носеше на себе си. Косата й бе мокра, а вратът и раменете й розови от току-що взетия душ. Миришеше на фин сапун.
— Ще почакам навън, ако искаш — казах аз.
— Не ставай смешен — отряза тя. Очевидно не хареса начина, по който се хилех. Затворих вратата и влязох вътре. Като всички жени и тя не можеше да поддържа хотелската си стая в ред, най-малкото от съображения за безопасност. Дрехите й бяха разхвърляни навсякъде по помещението, а беретата й лежеше по средата на възглавницата. До леглото лежеше отворен куфар, подреден до половината.
— Да не отиваш някъде?
— Имам заповед да се върна. След последния ти подвиг няма нужда да оставам тук повече.
— Новините се разпространяват бързо.
Тя приготви по едно питие и ми подаде чашата. Парченцата лед чукаха по стената.
— Не мога да кажа, че съм си загубила напълно времето тук. Имах възможността да се поровя малко повече в миналото ти.
— И какво намери там?
— Вероятните отговори на няколко озадачаващи Интерпол въпроси. Твоят Мартин Грейди развива дейности, за които ние не сме и подозирали.
Не си дадох труда да отговоря каквото и да било. Тя отпи глътка от питието си и постави чашата на масата.
— Имам нещо, което може би ще ти бъде интересно да чуеш.
— О, така ли?
— Двама от нашите хора са в Селачин. Преди няколко часа са открили тялото на човек, който е бил местен експерт по експлозивите. Застрелян е в главата с 38-калибров пистолет, идващ от Америка. Освен Тедеско в Селачин има и друг американец, който очевидно е отговорен за убийството.