Все още не отговарях нищо.
— Името му е Питър Мур — продължи тя. — Ако мъртвият човек е предизвикал свличането на почвата, което е довело до смъртта на вашите специалисти в този район, то той е станал жертва на добре планирано отмъщение.
— Сладур — казах аз бавно, — някога да ти е минавало през ума, че може би руснаците са го пречукали, за да не може да проговори? 38-калибровите пистолети не са чак толкова трудни за намиране и те биха имали прекрасно извинение за убийството, щом знаят, че Пит разследва случая и търси Тедеско.
Лили вдигна отново чашата, разгледа я за миг и отпи още една малка глътка.
— Възможно е. Мисля, че скоро ще разберем това със сигурност.
Ръката с чашата замръзна на половината път към устата ми.
— Защо?
Тя се усмихна загадъчно като Мона Лиза.
— Защото нашите хора са открили мястото, където се крие Тедеско, и в момента поставят капан за другия юнак.
— По дяволите, значи е жив!
— Изглежда, че е така.
Не можех да противодействам на чистото чувство на удоволствие, което ме обхващаше. Устните ми се разтегнаха в усмивка и аз започнах да се смея. Трябваха ми трийсет секунди, за да се овладея.
— Толкова ли е смешно? — попита тя.
— По дяволите, да, сладур. Тези момчета могат да избегнат всеки капан и да насочат огъня срещу вашите хора.
— Не и когато хората от хълмовете на Селачин им помагат — добави тя натъртено.
Сложих внимателно чашата на масата и я оставих да си седи там.
— Знаеш ли какво ще стане, ако нашите момчета бъдат хванати?
— Разбира се. Ще има процес и…
— Глупости. Ще си го получат на място. Ще ги третират по местните закони и никакъв Интерпол или който и да било друг няма да може да направи нищо по въпроса.
— Те сами се поставиха в такова положение.
— Така ли смяташ? — казах спокойно аз, отидох до леглото и започнах да хвърлям дрехите й в куфара, докато не го напълних. Извадих патроните от беретата, за да не може да възразява, и затворих капака на куфара.
— Какво правиш?
Пресегнах се и с един замах свалих пешкира от нея, като я повалих на леглото. От гърлото й се разнесе приглушен писък. Тя беше прекрасна — бяла и гола и прекалено уплашена, за да се опита поне да се покрие с нещо. Русите й коси се бяха разлели по одеялото като ванилов сладолед.
— Известно време няма да излизаш никъде — казах аз.
— Проклет да си! Ако мислиш, че…
— Спомняш ли си какво казах, че може да ти се случи, рожбо? — Погледнах я с най-мръсната си усмивка, на която бях способен, и тя разбра за какво говорех. Протегна ръка, сграбчи покривката и се зави с нея. За първи път лицето й почервеня. — Дръж се добре и може би ще ти върна дрехите. Междувременно няма да мърдаш никъде. Може би ще имам нужда от теб.
Гласът й звучеше почти умоляващо.
— За какво?
— Ти май не си свикнала да мислиш, момиче — казах аз.
Долу дадох куфара й на гардероб, регистрирах го на мое име, взех квитанцията и напуснах хотела. До срещата с Вей Лока ми оставаше малко време, а аз исках да видя още някого преди това.
Едрият портиер ме поздрави с кимване на главата и след като погледна бързо нагоре и надолу по улицата, ме придружи до фоайето на зданието. Рондин и моят приятел все още бяха в апартамента й и досега не беше виждал човека, когото търсеше. Когато му показах фотографията на Таръс, той веднага го разпозна, запечата лицето му в паметта си и излезе обратно на улицата.
Позвъних горе по вътрешния телефон и им казах, че се качвам при тях, взех автоматичния асансьор и натиснах бутона за етажа на Рондин. Лени Байрнс първо ме провери през вратата, преди да я отвори, и смъкна 38-калибровия си пистолет със заглушител, когато влязох.
Първото нещо, което каза, бе:
— Талбът се обади на мис Кейн и й разказа за случилото се. Имаш страшен късмет.
— Надявам се той да заработи за Тедеско и Мур. Къде е Рондин?
— Рондин? О… мис Кейн. Облича се.
— Нещо да е станало?
— Не.
Подадох му снимката на Таръс да я изучи, след това я прибрах в джоба си.
— Ако разбере, че могат да го познаят по лице, ще се дегизира. Единственото нещо, което не може да промени, е гласът му — казах аз. — Свържи се с Върджил Адамс и провери дали нашите информатори не са съобщили нещо интересно. Плащаме десет хиляди за всяко ценно сведение и тези пари ще накарат много носове да се напъхат на най-любопитни места.
Дадох му приблизително описание на програмата си, уверих се, че няма да мърда никъде сам, ако открият Таръс, и когато отиде до телефона, аз тръгнах към вратата на спалнята и я отворих.