Тя ми се усмихна в огледалото със забавна малка усмивка, която означаваше много неща, след това се завъртя на столчето пред тоалетката и стана с протегнати към мен ръце. Нежната мелодика на лондонския й говор извираше дълбоко от гърдите й с такава възбуда, че изостряше до краен предел мъжките ми сетива. Светлината зад гърба й създаваше ореол около главата й и сякаш двайсет години бяха унищожени за един миг и тя беше по-възрастната си сестра, Рондин, която се бе опитала да ме убие, въпреки че ме обичаше. Трябваше да изтрия бързо този спомен, защото макар някакъв странен навик да ме караше да я наричам Рондин, тази любов бе истинска и честна, пълна със себеотдаване, което само такъв род любов можеше да породи.
Взех я в обятията си и докоснах влажните й устни, които се разтвориха леко с желанието да бъдат задоволени, след това я отдръпнах от себе си и я погледнах c истинска наслада. Забелязах, че червеният белег на гърлото й личеше дори и под грима и когато го докоснах, тя примига и прехапа устни.
— Добре ли си?
— Малко съм уморена, това е всичко. — Очите й потърсиха моите и тя произнесе внимателно: — Съобщиха ми за приема… Ще ми отговориш ли откровено на някои въпроси? — В гласа й се долавяха нотки на загриженост и аз се намръщих.
— Не ме насилвай, рожбо.
— Няма.
— В такъв случай питай.
— Носят се слухове, че опитът за покушение върху живота на Тейш Ел Абин може да е планиран от вашата организация. Тейш е впечатлен от твоите действия и е помолил да присъстваш на партито, уреждано в негова чест от правителството. Гледайки на тези неща отстрани и познавайки методите на Грейди, много хора са склонни да приемат подобно обяснение за удовлетворително.
Свалих ръцете си от раменете й и стиснах здраво устни.
— Вече са убити трима човека, сладур.
— Вярно е, и един от убийците е успял да избяга. Ти беше там. Хора като тях могат да бъдат пожертвани, ако резултатите си струват.
— Знаеш прекрасно, че не действаме по този начин.
— Искам само да чуя, че го казваш.
Кимнах и опитах да се отпусна. Не беше лесно.
— О’кей, казвам го. Аз открих нередностите в тази операция и ги отстраних. От моя страна всичко беше честно.
Тя забеляза какво се бе случило с мен и протегна ръка.
— Съжалявам, Тайгър. Трябваше да попитам. Това също е част от моята работа.
Напрежението изчезна от раменете ми и аз видях, че усмивката се връща отново на устните й.
— Няма нищо. Имах голям късмет. Все още ли трябва да ми висиш на опашката?
— Бих искала, но струва ли си?
— Едва ли можеш да направиш нещо, ако аз не го искам.
— Тогава ми кажи какво да правя.
— Поканена ли си на следващото парти?
— Разбира се, след като и ти ще бъдеш поканен.
— Добре, но не се залепвай за мен. Дръж се плътно до Вей Лока, особено когато разговаря с Тейш или Сарим Шей.
— Те не говорят помежду си на английски — каза тя.
— Не се тревожи за това. Аз ще имам грижата.
— И какво смяташ да предприемеш? Целунах я по върха на носа и казах:
— Казва ли мишката на котката какво ще прави? Ще те въведа в детайлите по-късно.
— Но…
— Стой на пръсти. Лени ще ми трябва, така че се обади на вашите служби да изпратят човек за охрана в случай че Таръс се опита отново да те нападне. Само не бъди сама, разбра ли?
Рондин кимна сериозно. Тя беше добре обучена и знаеше добре за какво говоря.
— Добре, мой Тигре. — Ръката й стисна пръстите ми. — Трябва ли да се тревожа за теб?
— Ако се тревожиш, значи си единствената. Кога е партито?
— Утре вечер в Стейси.
— Все още не съм получил покана.
— Ще я получиш — каза тя лукаво. — Вероятно ще ти я даде Вей Лока, когато се видите тази вечер.
— По дяволите! — удивих се аз. — Кой е четял по устни в онова помещение?
— Един от нашите хора от посолството, скрит зад завеса. — Тя ми се изплези и добави: — Именно това имах предвид, когато те попитах дали трябва да се тревожа за теб.
Вдигнах рамене, хванах я за брадичката и я погледнах в очите:
— Когато подобни неща се случват в рамките на служебните ми задължения…
— Проклети да са служебните ти задължения — прекъсна ме тя, като се смееше.
Целунах я още веднъж, изблъсках я внимателно към тоалетката да се дооблече и се върнах при Лени.
Беше завършил разговора си с Нюарк и Върджил Адамс трябваше да признае, че засега не разполагат с никаква информация за Малкълм Таръс. Момъкът се бе покрил добре и не даваше възможности за откриване на самоличността му. Бяха изпратени хора в рускоезичните части на града, в зданието на операта и три мюзикхола на Бродуей, търговските къщи, предлагащи специална храна, бяха предупредени и бе разпространен слух за цената на главата му. Ако въобще се покажеше, щеше да бъде заловен на място, но аз не възлагах много надежди на подобен изход. Аз самият нямаше да се хвана в такава мрежа и очаквах същото от Таръс.