Постепенно музиката засвири в бясно темпо, достигна точката на лудостта и постави танцьорката на колене с извито като дъга тяло и глава, почти докосваща пода. Тя изпълни заключителния ритуал без всякакви движения, като изключим полюшванията на стомаха й.
За миг публиката затихна като пред буря, разнесоха се сдържани въздишки на одобрение, преди да се върнат към действителността. Нямаха време да изразят възхищението си с ръкопляскания, защото на дансинга се бе появила друга жена.
Не беше професионалистка, но се вписваше хармонично в обстановката и царящото настроение. Беше обхваната от възбудата на момента и тя струеше от нея, когато се включи в ритъма на барабана и започна да се извива с някакъв вроден усет към изящното, който принадлежеше на малкото жени, имащи пълна представа за силата на емоциите, заключени в истинската музика.
На два пъти обиколи малкия дансинг, преди да насочи бавно ръце към копчетата на дрехата си отзад. Разкопча ги едно по едно, изниза се от покривалото си и застана с разперени ръце. Цялото й тяло представляваше средоточие на фини движения. Очите на седящите на масите поглъщаха всяко движение, глави се свеждаха одобрително при всяка нова вариация и чакаха търпеливо за по-нататъшното развитие на събитията и когато тя освободи горната част на облеклото си и го остави да падне на пода, из помещението се разнесе удовлетворен шепот.
В нея нямаше нищо разочароващо. Притежаваше пълни и здрави гърди, подобни на самостоятелни експонати, които танцуваха сякаш независимо от тялото, лъскави бедра, които се извиваха и трептяха, и дълги крака, които се огъваха бавно, докато подът не се превърна в нейно легло и тя се озова в прегръдките на някаква грандиозна мечта.
С всяка секунда музиката ставаше все по-динамична, докато движенията й не станаха спазматични и устните й не застинаха в беззвучен вик. Очите й се отвориха широко и заблестяха като вълшебни диаманти. От една маса започнаха да хвърлят банкноти и мнозина ги последваха — банкноти с различна стойност, които се стелеха като есенен листопад по голия й стомах и докосваха безгрижно пода. И още веднъж музиката завърши в дивото, пулсиращо темпо на дайретата и зурлите и с подлудяващите удари на барабана зад тях.
Никой не ръкопляскаше. Сякаш някаква огромна дренажна машина бе пресушила всичките им чувства. Седяха, без да помръднат, докато танцьорката напускаше дансинга и някаква жена събираше остатъците от дрехите, за да й ги занесе. Трябва да съм поръчал пиене несъзнателно, защото келнерът постави две чаши на масата и взе доларите, които бях оставил там. Също толкова несъзнателно Вей пое чашата си, надигна я леко, когато оркестърът започна отново да свири и след това внезапно я изля в гърлото си сякаш обзета от някаква налудничава идея.
Нещо бе станало с очите й. Бяха се превърнали в тънки процепи, с още по-ясно изразеното очарование на Изтока. Устните й изглеждаха още по-пълни, а гърдите й се надигаха и падаха дълбоко с всеки дъх, който си поемаше. Зазвуча далечна флейта, странните й звуци първо бяха приглушени, след това ставаха все по-ясно изразени. Обадиха се няколко звънчета, отекна цимбал и из въздуха се разнесе магията на някакъв странен духов инструмент, който едва се долавяше от сетивата, но оказваше непреодолимо влияние върху съзнанието. Светлините станаха бледосини и хората около дансинга зачакаха какво щеше да стане — не бяха нетърпеливи, просто чакаха.
Флейтата нададе нежния си призив още веднъж и Вей Лока стана от стола си.
Не се опитвах да я спра.
Нейният танц не беше като другите. В него се смесваха различни култури, веднага се чувстваше присъствието на някакъв нов фактор. Чертите на Ориента си бяха там, дивата чистота на всяко движение принадлежеше към един далечен свят, но намесата на племенните ритуали караше нещата да изглеждат съвършено различни.
Тя стоеше в средата на дансинга със затворени очи, устните й бяха навлажнени и леко отворени, краката й сякаш не се движеха въобще, но въпреки това преминаваха през цяла серия от фини движения, които придаваха огън на музиката и вътрешен пламък на танца в душата ти. По някакъв начин роклята й се свлече през рамото и с едно тръсване тя я остави да падне надолу, като оголи гърдите си с цвета на портокал на фона на почти пурпурната от призрачната синя светлина кожа.