Казах на управителя да предаде на Вей, че я чакам отвън. Беше му приятно да направи това. Не бе разбрал какво става и не поиска никакви обяснения. Искаше само да съм извън заведението му, макар и да съжаляваше за Вей Лока. Взех я за ръка и я поведох надолу по стълбите, стигнахме до ъгъла и подсвирнах на едно такси.
Когато се озовахме в купето, тя каза:
— Сега ще ми кажеш ли защо направи всичко това?
Дадох воля на злобата, която се бе спотаила в мен. Ако посещението на Турските градини не бе резултат на моя собствен избор, щях да нарека това клопка и сега Вей Лока щеше да бъде в някоя звукоизолирана стая и да ме проклина за това, че не съм я опазил. Макар че мъртвите едва ли щяха да се трогнат от клетвите на живите. Но всичко бе в резултат на моя избор. Случайността тук не играеше никаква роля. В действие беше една и съща система от първични импулси, които насочваха събитията към една обща цел. Двама човека от друг континент търсеха удоволствие и шансът постави картите в ръцете ми.
— Този човек бе Малкълм Таръс — казах аз.
Вей Лока тъкмо палеше цигарата си от един златен „Ронсън“. Когато споменах името му, пръстите й дори не потрепнаха. В нея нямаше неочаквана уплаха или изненада. Тя беше или голяма актриса, или студена жена, която умееше да сдържа чувствата си.
— Това е човекът, който се опита да убие Тейш — добавих аз.
Тогава запалката подскочи. Тя отново щракна с нея, запали цигарата, дръпна дълбоко и ме изгледа остро.
— Знаеше ли, че ще бъде там?
— Не.
— Тогава как…?
— Той е в една чужда страна. Разполага с много време. Чака. Няма да посещава обикновените места, където човек би предположил, че ще отиде, но самотата в края на краищата си е казала думата и той направи една погрешна стъпка. Турските градини представят неща, които са близко до светоусещането на европейците, и освен това не се посещават от обикновените туристи, което очевидно му е допадало. Не е очаквал, че ще го познаят, дори с перука и мустаци, но онзи зорък грък го засече и си спомни, че навремето е бил знаменит певец в Европа. Истински късмет бе, че и аз бях там. По дяволите, можех да го застрелям, ако не трябваше да се провирам между тълпата. Един-единствен изстрел щеше да го повали и с това играта щеше да свърши.
Когато тя остана замълчана за повече от минута, разбрах, че бях казал прекалено много неща. Без да ме гледа, Вей понита:
— Кой си ти всъщност, Тайгър?
Реших отново да се върна в старата си кожа.
— В този бизнес на големи финанси, сладур, човек не се върти само из офиса си. Работиш на открито, както и по улиците на града. Участвал съм в толкова революции, колкото и конференции и често човек остава жив, защото успява да извади пръв пистолета и е готов да рискува. Само през последните седем години АмПет е открила и разработила шестнайсет нови находища в седем страни и е вършила неща, които преди са били смятани за невъзможни. Нашата технология изпреварва с години напред технологията на конкурентите и за да запазим лидерската си позиция, ние трябва да се сражаваме с всички — от правителството до наемните убийци. Само така можем да се задържим на върха. Залогът е много висок. Да си изпълнителен директор при нас означава да си запознат с всяка фаза на операцията и ако някога теорията за оцеляването на най-приспособените е била доказана, това е само в нашия бизнес. Аз съм просто обикновен човек, скъпа, ни повече, ни по-малко. Може би понякога се изнизвам през задната врата, но винаги съм на мястото си. Не мисля, че някой може да заблуждава хората дълго. Намираме се под постоянен натиск и много хора са заложили живота си за нас. Когато се занимаваш с въпросите на властта или парите, ти се занимаваш със смъртта, и всеки, който се окаже близо до сцената, се превръща автоматично в мишена. Що се отнася до мен, аз съм само по-добре приспособен от другите.
Ръката на Вей докосна крака ми и тя се засмя, манджурският изрез на очите й създаваше в полумрака впечатлението за две стрели.
— Тайгър — каза тя, — не мисля, че ти вярвам.
— А пък аз не давам и пукната пара.
— Това вече го вярвам. — Тя стисна крака ми, след това го потупа.
— Разкажи ми за себе си — внезапно казах аз.
Тя изхихика, явно развеселена.
— Истината, или предпочиташ някоя захаросана лъжа? Мисля, че е по-добре да ти разкажа някоя чудесна история за себе си, защото това ще ти достави по-голямо удоволствие.
— Каквото си избереш. Ако исках да разбера всичко за теб, щях да позвъня по телефона и след двайсет и четири часа щях да разполагам с всяка подробност от живота ти, започвайки от деня на раждането.