— В такъв случай може би е по-добре да ти спестя този труд. — Тя тръсна пепелта от цигарата си на пода. — Майка ми беше наполовина китайка, наполовина рускиня, баща ми произхождаше от японо-ирландско семейство и аз не мога да си представя, че на света съществува по-странна смесица от раси. Искаш ли да знаеш печалните детайли на детския ми живот?
— Не изгарям от желание. Кога се запозна с Тейш?
— Преди три години. Точно по това време се намирах в Мароко. Той си търсеше съпруга и бе изпратил агентите си да видят как танцувам. Има и още някои неща, но те също са печални. Съгласих се с условията му и ме отведоха в Селачин. Може да се каже, че бях доволна от предложението, затова останах.
— Тогава той е бил женен.
— Бях наета като негова секретарка, докато жена му почина.
— Добре замислено — казах аз.
— Те също поемаха определени рискове. Както казах, там все още съществуват обичаи, които са ужасни от гледна точка на чужденците. Никакво външно влияние не може да ги промени, така че трябва да се приемат такива, каквито са. Въпреки цялата религиозна пропаганда на западния свят, хаитяните все още практикуват вуду. На места там все още се принасят човешки жертви, съществува търговия на роби и ловци на глави. Толкова ли сме различни?
Таксито спря до тротоара пред Стейси, преди да мога да отговоря каквото и да било. Излязох, разплатих се с шофьора и я взех подръка, като й помогнах да се изкачи по стълбите. Двамата мъже на пост, които привидно бяха заети в обикновен разговор, ни наблюдаваха внимателно, след това тръгнаха след нас, докато не стигнахме до асансьора. Друг се качи с нас в кабината на асансьора, но не излезе на нашия етаж. Нямаше нужда. Хал Рандолф седеше на един стол с права облегалка и говореше с Дик Галагър. Полагаше големи усилия да не ни забележи.
Извадих ключа, който ми бе дала по-рано, отворих вратата на апартамента й и я пуснах да влезе. Този път вътре имаше нова камериерка: висока, добре сложена жена със стегнати сиви коси и израз на лицето, който явно идваше от работата в трудните квартали на града, където някое мило момиченце изведнъж можеше да ти се нахвърли с нож в ръката, а малките негодници, чиято единствена грижа бе да си доставят поредната инжекция хероин, можеха да се превърнат в изчадия на ада, ако сметнеха, че полицията е но следите им.
— Това е всичко — каза Вей. — Можете да си тръгнете.
Както и другата, тя не желаеше да си отива, но нямаше голям избор. Извърших същите действия, уверих се, че е излязла, след това пуснах резето на вратата. Ако Малкълм Таръс проникнеше през защитния екран от полицаи, който бяха инсталирали пред апартаментите на нашите гости, той трябваше да бъде признат за гений.
Не ми отне много време да открия четирите миниатюрни подслушвателни устройства, монтирани в апартамента. Очевидно не бяха се погрижили да ги скрият добре, затова предположих, че е трябвало да бъдат открити, за да могат гостите да си създадат фалшивото чувство за сигурност. С напредъка в електронната техника записването на гласовете, дори и от дистанция, не представляваше никакъв проблем и всеки приличен специалист можеше да монтира микрофон, който да не можеше да се открие. Само за да покажа колко съм гаден смачках с ток микрофоните, които намерих, и ги изхвърлих в пепелника. Вей Лока ме наблюдаваше с комична усмивка на устните, явно не беше съвсем незапозната с този род неща.
Кралете и техните приближени винаги си имаха проблеми.
Тя отиде до музикалната хай-фай уредба до стената, избра няколко плочи и ги сложи в устройството на грамофона.
— Това е най-добрият начин да предотвратиш подслушването.
Можех да й кажа, че греши, но не го направих. Откровено казано, не ме беше грижа.
От тонколоните се разнесе лека нощна музика — нежни и ласкави тонове, които не бях чувал преди. Нощна музика от един друг свят и когато се разположих на кушетката и притворих очи, можех да видя мъглата и празните пазари, призрачните фигури, пресичащи покривите на къщите, проблясването на лунната светлина върху оголената стомана на ножа. Музиката бе чувствена, картинна… не можеше да я слушаш, без да виждаш образите, които тя пораждаше.
Знаех, че Вей Лока е в стаята, защото тя също бе част от пресъздавания образ и аз можех да почувствам присъствието й. Докато бях със затворени очи, тя бе намалила осветлението, така че само една малка лампа хвърляше слаба жълтеникава светлина през лампиона с изрязани миниатюрни звезди, които трептяха по стените и тавана.
Когато обърнах глава, я видях. Не както беше в Турските градини, изпълняваща очарователната смесица от ритуали, а гола, съвършено гола, една дива, порочна, езическа голота, която не забравяше за присъствието на другите в стаята, а въздействаше с пълното съзнание за този факт, насочвайки същността си към мен по един влудяващ начин. Сякаш ни разделяше една непреодолима стъклена стена, тя можеше да ме дразни и измъчва безнаказано, предлагайки един истински празник на желанията на умиращия от глад, който можеше да гледа, мирише и желае всичко това, но не можеше да проникне през бариерата.