Очите й бяха широко отворени и се движеха като кинжали в ръцете на безпощаден разбойник, наблюдаваха и се наслаждаваха от мъките, които причиняваше. Устните й бяха влажни и леко отворени, за да покажат блестящата белота на зъбите й. Имаше широки рамене и пищни гърди, изпълнени със страст, нахални и горди в свободата си, стегнатият й стомах бе нежно очертан от мускули, които играеха като малки пръстчета под кожата й, след това се спускаше стръмно към бедрата й. Беше моделът мечта на всеки художник.
И сред всичко това кървавочервеният рубин в центъра на стомаха й бе фокусната точка, която продължаваше да мами към себе си, и тя очакваше да направя следващия ход.
Тя се приближи до невидимата стена, изкушавайки ме с прелестите си, предизвиквайки ме, и когато не успя да долови моя отговор, самопредлагането й стана още по-самоотвержено.
Именно тя счупи бариерата. Беше подготвила празник за сетивата, но самата бе толкова огладняла, а и знаеше, че действителният затворник бе тя, че се хвърли през пространството, което ни разделяше, със стон, изтръгнат дълбоко от гърдите й, след това се превърна в топло и ласкаво същество, което се опитваше да ме зарази със страстта, която повече не можеше да потиска.
Видението си бе отишло, пред мен отново бе реалността. Голотата също си бе отишла… сега тя беше просто съблечена, напарфюмирана, търсеща, искаща, настояваща за абсолютно задоволяване.
Кървавочервеният рубин бе в ръката ми и аз не можех да си спомня кога съм го взел.
Хал Рандолф търпеливо ме чакаше. Можеше да си го позволи. Имах възможност да го избегна, като се спусна по резервното стълбище, но тогава ще трябваше отново да се срещам с него, пък и нямаше защо да го избягвам. Когато ме видя, той натисна бутона за асансьора и ние застанахме заедно в очакване на пристигането му, след това мълчаливо се спуснахме в партера.
По това време на денонощието фоайето бе почти празно. Тези, които се намираха в него, бяха твърде напрегнати, за да бъдат гости на хотела, и ако човек се взреше малко по-внимателно, можеше да забележи издатините под саката им, където се намираха пистолетите им. Слязохме по стълбите и се загледахме в дремещия град.
— Трябваше да се отбиеш да си поговорим — каза Рандолф.
— Възнамерявах да го направя.
Той измъкна пакет цигари от джоба си, извади една и я запали.
— Проверихме ролята ти в тази афера с АмПет. Грейди може би е допуснал огромна грешка. — Очите му ме следяха внимателно, за да уловят реакцията ми.
— Съмнявам се. Неговите адвокати са толкова добри, колкото и данъчните ти служители.
— Може би. — Той повдигна незаинтересувано рамене. — Но има и още един проблем. Лили Торней. Трябваше да мине много време, за да може историята да стигне до нас, и някои хора са побеснели. Получихме също и рапорта за случая с Едит Кейн.
— Не ме притискай, Хал. Ако трябва, мога да докажа къде съм бил всяка минута по това време. Не искам да се свързвам с тези случаи.
— Може би ще ти се наложи.
— Така ли мислиш?
Той хвърли ядосано недопушената цигара настрани и тя се разпръсна в дъжд от искри по паважа.
— По дяволите, Тайгър, нещата отидоха доста далеч. Трябва да отстъпим пред претенциите на тази змия Тейш, защото държавният департамент го иска, но аз няма да позволя да ме заливаш с глупости.
— Зарежи това, Рандолф. Знаеш кого търсиш. Всяко полицейско отделение в страната е получило съответните инструкции за залавянето на Малкълм Таръс, а не на Тайгър Мен. Без малко да ви го поднеса на тепсия преди малко, но той избяга…
— Какво!
Разказах му какво се бе случило в Турските градини, наслаждавайки се на червенината, която се готвеше да взриви лицето му. Когато завърших, му казах:
— Но не си го изкарвай на мен, приятелю. Аз съм частен гражданин и не се подчинявам на полицейски нареждания. От друга страна, ти нямаш ордер за арестуването ми. Можеш да правиш каквото искаш, но знаеш много добре, че е достатъчно само да подсвирна на вестниците и цялата тази история ще се превърне в истинско пропагандистко находище за червените. Ако смяташ, че няма да си спася кожата по всички достъпни ми начини и няма да ти завържа нещо на опашката само за да го раздам мръснишки, значи не ме познаваш.