Устата на Рандолф се сви и той извади още една цигара, като я напъха между зъбите си, без да я пали. Замисли се за миг, след това изкриви устни и се ухили грозно.
— Направи една грешка, Тайгър. Просеше си го и сега си го получи. — Бръкна в джоба на сакото си и извади един плик, приглади го на дланта си и ми го подаде. — Временно си назначен в един от отделите на армейското разузнаване. Сега ще трябва да се подчиняваш на заповеди. Подпиши двата екземпляра и задръж единия за себе си. — Той ми подаде писалка. — Разрешено ти е да носиш оръжие, но си набий в главата, че наказанията, които са свързани с активния ти статус сега, са много сурови. Това, което искам, е да те спипам в нарушаване на правилата и тогава ще си го получиш.
Засмях се, подписах екземплярите и му върнах единия заедно с писалката.
— Ще трябва да благодаря на Тейш. Той знае къде и как да натисне.
Рандолф се направи, че не забелязва сарказма ми и изрече със студен глас:
— Искам доклад за намеренията и действията ти. Не трябва да се опитваш да правиш повече, отколкото ти е казано. Утре вечер ще трябва да присъстваш на това проклето парти заедно с всички нас, но само в качеството си на охрана. Службата за сигурност има пълна представа за операцията на Грейди с АмПет, но в дадения момент ти вече не работиш за него. Надявам се, че някой от вас ще предприеме ход, който ще ни даде възможност да те вкараме където ти е мястото.
— Момчетата от Вашингтон се пробват от доста време — напомних му аз. — Но можеш ли да ми кажеш как един сенилен чиновник ще научи на ум и разум човек, който печели по трийсет милиона на година? Именно това е бедата с тази страна… някои проклети дребни политици, псевдодържавници или сенатори, които с приказки са си пробили път от фермата до столицата, смятат, че могат да кръстосат шпаги с хората, които наистина са направили тази страна велика. Те ги мразят, защото са ревниви, и се опитват да спрат единствените хора, благодарение на които се намираме на върха. Те мобилизират немощните си умове и искат да контролират по законодателен път онези видове бизнес и промишленост, в които не могат да си намерят работа дори като чистачи, и народът пъшка под техните задници.
Братко… случаят ти е в ръцете. Големите политици са вече уморени. Те се опитват да направят нещо, но искат да са сигурни, че ще спечелим — въпреки тъпотията и страха, които откриваш в чиновническите плъхове.
— Но ти няма да бъдеш в играта — каза Рандолф. — Няма да имаш възможност да направиш нищо.
— Да опитаме и ще видим — казах аз.
Сложих моя екземпляр от заповедта в джоба си и тръгнах надолу по стъпалата. Зад мен Рандолф се разсмя и това не ми хареса. Трябваше да дими от яд, а не го правеше.
От моя хотел се обадих в контролния център в Нюарк и им разказах какво се бе случило в Градините. Със заспал глас Върджил Адамс ме разпита за подробностите, записа всичко на магнетофон за по-късно транскрибиране и каза:
— Джонсън се обади от Лондон. Интерпол са вдигнали голяма пара по случая Лили Торней и са изпратили друг агент.
— Ще се оправим някакси. Тя ми каза, че Тедеско е жив. Вярно ли е това?
— Да. Пит Мур се е свързал с него и сега двамата се крият някъде из хълмовете на Селачин. Пит взе късовълнов предавател със себе си, наистина с ограничена мощност, така че имаше време само за едно предаване, а и то беше доста накъсано.
— Някакъв местен експерт по взривните вещества е бил пречукан. Той ли го е направил?
— Не. Това беше съветска акция. Те разполагат със собствен екип там и използват този случай като претекст за залавянето на Пит и Теди. Интерпол решиха също да се намесят, но бързо си обраха крушите, когато видяха какво става. Пит не се отлепя от Теди… ранили са го в бедрото и не може да ходи сам.
— Как изглежда ситуацията като цяло?
— Доста е напечено.
— Ще се справят ли?
— Пит излъчи сигнала R-I, което означава, че шансовете им са минимални. Всички граници са затворени и никой не иска да си цапа ръцете. Седят върху буре с барут, Тайгър.
— Някой трябва да бъде изпратен при тях.
— Невъзможно, а и нямаме съответните пълномощия. Не можем да си го позволим. Единственият човек, който може да уреди нещата, е Тейш. Една дума от негова страна и ловът на лисици ще спре.
— О’кей, Върдж, ще получите тази дума.
— Кога? Момчетата няма да издържат повече. Попаднали са в истинска беда. Ако бяха в град, може би щяха да имат някакъв шанс, но те се намират в планинска местност, която не познават, а проклетите бедуини обожават кървавите преследвания.
— Утре вечер ще уредя въпроса.