— Той работи доста експедитивно — забелязах аз.
— Няма друг изход.
— Предполагам, че гарантира изплащането на заема, ако разработването на нефтеното находище се окаже успешно начинание.
— Точно така. От информацията, която успях да събера, може да се стигне до заключението, че АмПет е единствената компания, която е отбелязала сериозен напредък в технологичните си изследвания, за да се справи с предизвикателството.
Засмях се.
— Мога да си представя как се нахвърлят върху Мартин Грейди. Сега той държи всички козови карти и ако нещата потръгнат, ще стане още по-могъщ и ще размахва постоянно тоягата над главите им, което те няма да могат да забравят.
— Не е изключено.
Начинът, по който го каза, ме накара да изтрия усмивката от лицето си. Зад думите й се криеше някакво тайно значение и аз не можах да се сдържа.
— За какво става дума?
— Познаваш ли Ситън Коулмън и Портър Локууд?
Достатъчно бе споменаването на единия от тях, за да полазят мравки по гърба ми.
— И още как! Те са свободни художници в американския бизнес, флиртуват с онези въшливи малки диктатори, които раздават ритници и размахват ръце наляво и надясно. Тези негодници се опитват да прокарат идеалистическите си представи в нашата дипломация и смятат, че милиардите загуба за нашата икономика си струват, ако някоя страна тръгне по демократичен път на развитие, когато всъщност става дума за тънка игра на комунистите. Как са се оказали замесени в този случай?
— Не трябваше да подслушвам, но се оказах в положение, когато не бях в състояние да правя нищо друго, освен да слушам. Те са създали група, която е готова да пусне в ход всички средства, за да отнеме АмПет Корпорейшън от ръцете на Мартин Грейди и да я постави под правителствен контрол. Имат достатъчно влияние, за да го направят или най-малкото да ви създадат големи неприятности. Нямаше да ти кажа това, но аз също имам някои идеали, а и тази двойка авантюристи е отговорна за някои от трудностите, с които се сблъска нашето правителство, когато се опита за задържи контрола си върху някои части на Британската империя.
— Добре, кукло, благодаря ти за информацията. Ако Грейди действа достатъчно бързо, той ще може да осуети операцията им. Тези проклети чиновници няма да провалят споразумението ни с Тейш. Не и ако аз се намеся. — Целунах я но върха на нослето и тя се намръщи. Трябваше да последва нещо повече, но вратата зад мен се отвори и в помещението влязоха половин дузина хора, всички говорещи наведнъж. — Ще се видим тази вечер. Погрижи се да не бъдеш сама.
— Талбът ще дойде с мен. Ще ме вземе към осем часа. Всички са толкова настръхнали, че пътуват по трима и четирима.
— Не ме интересуват другите. Таръс си е избрал вече целта и сега чака подходящо време да я порази. Не е толкова голям фанатик, че да се лиши от прикритието си, когато не трябва, затова не смятам, че ще се опита да удари на открито. Неговите действия ще бъдат добре обмислени и задължително ще си остави изход за бягство. Той е професионалист с голям опит. Ще направи хода си, след като разбере какви ще бъдат нашите контрамерки. Остава ни само да се надяваме, че ще се подхлъзне някъде.
Рондин се повдигна на пръсти и ме целуна леко по устните.
— Моля те, Тайгър… внимавай.
— Познаваш ме, рожбо.
— Точно това е бедата — каза тя. — Познавам те много добре.
По целия обратен път се борех с вятъра и дъжда, докато стигнах до Стейси. Моят приятел беше на бюрото си в личния си офис, когато подадох глава от вратата. Кимна ми, че всичко е наред, и направи с пръст знак да вляза. По моя молба позвъня по телефона и каза да му изпратят Хари под предлог, че иска да се убеди дали той има всичко необходимо, за да приготви специалитетите, които кулинарната му къща трябваше да сервира на Тейш.
Малкият Хари беше целият усмивка, на лицето му бе изписано огромно удоволствие и когато останахме сами, ми каза, че е нямал никакви проблеми с осъществяването на нашия план. Беше научил Лени да поднася правилно ястията, бе осигурил всички необходими продукти и получил място в кухнята, за да ги приготви, далеч от погледа на майстор-готвача, който смяташе целия този буламач за толкова отвратителен, че дори не искаше и да го погледне. Лени беше предприел няколко пътешествия до апартамента на Тейш, придружен от друг сервитьор, и на няколко пъти се бе оказвал лице в лице с краля и Сарим Шей, които явно бяха останали доволни от неочакваното обслужване.
Вей Лока се бе появявала на два пъти, но не беше присъствала на разговорите. Очевидно тя се грижеше за социалните контакти на Тейш, но по различно време е водела разговор с няколко от почетните гости на шейха, които са останали впечатлени от политическата й култура и възможностите й да влияе върху решенията на Тейш.