— Няма проблем. — Той взе един ключ от таблото и ми го връчи. — Долу има складово помещение, точно зад кухнята. Използвай го. Ще им кажа да те чакат там.
— Благодаря ти. Той ми се усмихна.
— Плащаш си за това. Радвам се, че мога да ти услужа.
Беше успял да им се обади, преди да стигна до склада, и те вече ме чакаха. Лени вече бе свикнал с маймунската си униформа и дори сякаш му бе приятно в нея. Отключих вратата, пуснах ги да влязат, след това я затворих и заключих отново.
Лени свали записващото устройство от вътрешната страна на жакета си и ми го подаде заедно с миниатюрния говорител.
— Имаше ли нещо интересно?
— Само дискусии. Изглежда, АмПет е спечелила съревнованието и много хора не харесват това. Ти си главната тема за обсъждане там горе и всички са разтревожени, защото не те познават въобще. Можеш ли да повярваш, направили са някакво бързо проучване и се готвят да те изстискат като лимон.
— Ще се оправя с това.
— Без съмнение. Успях да разбера нещо — произнесе сериозно Лени. — Намерили са някакви инженери по петрола и ще се опитат да те подложат на кръстосан разпит.
Ухилих му се.
— Ще имам новини за тях.
— Да се надяваме, че и аз ще имам новини за теб. — Той посочи с пръст магнетофона. — Оставих това нещо в подноса, докато сервирах на Тейш и Сарим Шей. По дяволите, какъв боклук. Извинявай, Хари, не исках да те обидя.
Завъртях копчето и са заслушах в странните шумове, които предположих, че идваха от тракащите чинии, след това шумът от гласовете запълни цялото звуково пространство. Можех да различа гласа на Лени, след това доволния смях на Тейш и Сарим Шей, които явно бяха изненадани да открият домашно приготвени ястия толкова далеч от собствения си дом, и отново Лени, който приемаше благодарностите.
Хари се бе навел над говорителя и ако не беше той, щях да реша, че става дума за непонятен, повърхностен разговор. Той кимна мълчаливо, тъмното му лице бе напрегнато в усилие да хване всяка произнесена дума и аз не исках да му преча. Накрая каза:
— Сарим Шей настоява, че храната е отровена — американски заговор с цел да убият краля и да поставят някоя послушна марионетка на трона на Селачин.
След това се ухили.
— Какво става? — попитах аз.
— Тейш просто му каза да опита пръв всичко.
Две или три минути преминаха в мълчане и само от далечния край на стаята се дочуваха приглушени разговори. След това двамата заговориха отново и се разнесе лек смях.
Хари продължи да превежда.
— Тейш смята, че наистина е много забавно. Отбелязва, че Сарим все още е в добро здраве и го моли да не изяжда всичко. Сарим Шей прави уместната забележка, че той се е грижел единствено за сигурността на краля, сега и двамата ядат.
Можех да доловя тракането на приборите по чиниите. От време на време Тейш или Сарим казваха по нещо на английски на тези, които седяха до тях, но колкото и да се опитваха да ги приобщят към трапезата си, отвсякъде получаваха учтив, но категоричен отказ.
Лени се разсмя и посегна за цигара.
— Не мога да ги обвиня в нищо. Останалите сервитьори им донесоха обикновени сандвичи и питиета… ако въобще можеха да вкусят нещо след това, което Хари бе забъркал.
— Някой ден може би ще се окажеш толкова гладен, че ще изядеш дори и това — засегна се Хари. — Веднъж дори ядох…
— Не ми казвай какво си ял — помоли го Лени. Направих им знак да млъкнат. Хари се наведе към говорителя и се опита да улови думите. На два пъти трябваше да спирам магнетофона и да превъртам ролката, за да може да разшифрова неясно артикулираните звуци.
— Сарим Шей казва на Тейш да не избързва. Трябва да се придвижват бавно, но сигурно. Ако той вземе назаем пари от тази страна, ще се окаже зависим в много отношения.
— И какво отговаря Тейш? — попитах аз.
— Нищо не казва. Слуша внимателно. Сарим иска малко повече време. А… чакай малко. Сега говори Тейш. Смята, че предложението е добро. Може да стане велик крал, чиято власт да бъде призната по цялата страна. Не го е грижа откъде ще Дойдат парите, след като са налице. Сега се обажда Сарим… Казва, че американците желаели неговата смърт. Ще се опитат да го убият, защото са алчни. Тейш трябва да изслуша всички оферти и да ги обсъди внимателно. Той е велик водач и неговият народ го следва с религиозно благоговение. За да бъде на власт, трябва…
— Какво стана?
Хари се ухили отново.
— Тейш току-що му каза да си затваря устата. След това нямаше нищо. Ролката се бе извъртяла.
Вдигнах я от гнездото й, пуснах я в джоба си и оставих Хари да сложи нова. Качвайки се нагоре, щях да я изпратя на Чарли Корбинет с придружителна бележка и да накарам момчетата от държавния департамент да я прослушат, за да разберат колко много са впечатлили с помпозността си хората от хълмовете.