Выбрать главу

Когато спря, индикаторът сочеше С и аз знаех вече, че кабината, в която се намираше Тейш, се бе озовала в сутерена, и косите ми се изправиха, а мускулите на врата ми изпъкнаха като корабни въжета.

Не разбрах, че нашият асансьор бе пристигнал, докато Вей не ме хвана за рамото. Тя ме гледаше учудено.

— Тайгър… — опита се да каже тя, но аз я изблъсках в кабината и казах на момчето да се спуска и да не спира никъде. Той сметна, че имам предвид петия етаж, и отмина всички етажи, дори и тези, на които гореше червена светлина, спря леко и отвори вратата.

Вей стоеше, разбирайки, че нещо не е наред, очите й бяха изпълнени с неописуем страх. Блъснах я с ръка и тя почти излетя от кабината в коридора.

— Сутеренът… прати няколко ченгета долу, по дяволите! Направи го веднага.

Ръгнах момчета с върха на пръстите си.

— Карай надолу. И недей да спираш никъде.

— Тайгър!

Вратата вече се затваряше, но имах време да изкрещя:

— Хванаха Тейш!

Сякаш пълзяхме. Сантиметър по сантиметър. През стъкленото прозорче, което се използваше от асансьорния служител, за да брои етажите, можех да видя слоевете стомана и бетон. Цифрите на индикатора над вратата се сменяха в обратен ред агонизиращо бавно, докато стигнахме мецанина, след това партера и накрая сутерена.

Преди вратата да се отвори докрай, аз се промуших през отвора, затичах се към мястото, където бе спрял другият асансьор, и се спрях с ръце, дращещи по стените на кабината.

На пода й лежаха трима мъже, от телата им шуртеше кръв, единият от тях все още стискаше в ръката си служебен револвер, от който така и не е могъл да стреля, а другият бе протегнал ръка напред с напразната надежда да сграбчи убиеца. Униформеният служител все още натискаше лоста за спиране.

Другото тяло бе вън на бетона, където човекът бе успял да изпълзи, преди да изключи, и от официалния му костюм можех да разбера, че съм открил Хенри Балфор.

Нямаше и следа от Тейш Ел Абин.

От другата страна на помещението зееше отворена врата, която водеше към улицата. Дъждът се стичаше по рампата и на пода започваха да се образуват вадички.

На улицата нормалният трафик не бе нарушен с нищо и настроението на Ню Йорк си оставаше същото. Излязох и се загледах в преминаващите таксита. До тротоара вдясно догаряше неугасена цигара, но дъждът бързо погълна трепкащото сияние.

„Също като рубина, когато угасих лампите“ — помислих си аз.

Горе партито бе започнало.

А някъде Малкълм Таръс държеше в ръцете си Тейш Ел Абин.

Теди Тедеско бе изпратил сигнала Skyline и това бе направено навреме. Той просто не подозираше колко прав е бил. Смърт в различни краища на света. Ние търгувахме със смъртта. Отново се бях оказал в центъра на събитията и целият свят бе река. Хераклит сигурно е мислел за смъртта, когато е изрекъл известната си фраза. Само че животът изтичаше прекалено бързо.

Загледах се в мъртвата цигара на тротоара.

Слабият глас в мен се засмя отново, защото не бях в състояние да го назова, но той ми посочи рубина като намек и продължи да се смее.

Глава 9

Разпитът се провеждаше в една празна стая на втория етаж. Дузина твърди, студени лица зяпаха в моето. Вей Лока бе слязла долу с Хал Рандолф и няколко човека от Службата за безопасност и ме бе откачила от куката, като потвърди показанията ми, след това бе отведена горе, съсипана от това, което се бе случило, но приела условието, че никой не трябва да знае за инцидента.

Двама от вашингтонските служби се бяха върнали в хотела прогизнали до кости и влачеха след себе си някакъв опърпан тип, който им бе казал, че видял как някакво такси спряло до тротоара, почакало няколко секунди, след това си заминало. Не беше забелязал нищо особено в него освен това, че бе жълто като повечето от останалите таксита. Не можеше да каже нищо определено за водача и останалите пътници.

Точно когато завърши историята си, влезе още един полицай с телефонно съобщение, че някакъв шофьор на такси бил намерен в безсъзнание в задния двор на едно здание на Деветдесет и втора улица и Амстердам Авеню. Таксито му било откраднато. Нямало е опит да отмъкнат портфейла му, който съдържаше повече от шейсет долара, и човекът, който го ударил, бил пътник, който тъкмо се канел да слиза на този адрес. Не можал да разгледа добре лицето му. Номерът на колата бе разпратен веднага на всички полицейски патрули и таксиметровите компании предупредиха шофьорите си да следят за появяването на откраднатото такси.

От четиримата души, които бяха застреляни, трима все още бяха живи, но в критично положение. Само асансьорният служител бе мъртъв, незабележим малък човек, който бе работил в хотела от самото му основаване и бе придружавал асансьорите в девететажното здание, което се е намирало на това място преди построяването на хотела. В стените на асансьора бяха открити два куршума 38-и калибър. Изваденият от тялото на асансьорния бе изстрелян от същия пистолет.