— Вей го напусна точно тук и Сарим бе ангажиран от няколко джентълмени от Вашингтон.
— Какво става, Хари?
— В началото му каза какво се е случило. Сарим Шей веднага обвини американците за това. С всички предпазни мерки, които са взели, те са единствените, които са могли да организират изчезването му. Едва ли някой друг го е направил. Изглеждаше сигурен, че няма повече да видим Тейш жив.
— Как го прие Вей?
— Много ядосано, сър. Каза, Че именно това е искал и Сарим. Той призна, че подобно развитие на събитията ще му осигурят отлични перспективи и той няма намерение да се лишава от предимствата на ситуацията. Първото нещо, което щял да стори, е да отстрани напълно Вей Лока от решаването на държавните дела. Всъщност той лично щял да се погрижи тя да не бъде допусната в Селачин. В отсъствието на Тейш той щял да поеме неговите функции и да извести столицата си, че се е самоназначил за временен регент. Разбира се, с парите и мощта, с които разполага, това положение скоро щяло да се превърне в постоянно. В Селачин имало много хора под негов контрол, които щели да се погрижат за това… Страхувам се, че Вей Лока използваше доста силни изрази. Тя го обвини, че има пръст в отвличането на Тейш, и Сарим не изглеждаше склонен да го отрича. Всъщност тя го заплаши със смърт, но Сарим само се засмя и каза, че ще е по-добре да си потърси сигурна защита, отколкото да се опитва покушения срещу живота му. Вие също бяхте споменати от Сарим, сър, и то доста пренебрежително.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че АмПет трябва да внимава за конкурентите си. Той явно не ви харесва, сър.
— Нещо друго?
— Обиди, горещи думи. Тези двамата са врагове. Сарим Шей няма намерение да дели политическите дивиденти с някаква жена.
Сложих записващото устройство и говорителя в опаковките им, прибрах ги в джоба на шлифера си, който все още си лежеше на масата, и се обърнах към Лени.
— Занеси на Върджил всичко, след това заведи Рондин в апартамента й и остани там. Таръс постигна главната си цел, но няма да напусне страната, без да се опита да ме убие. Ако успея, ще му дам благоприятна възможност да се срещне с мен. Той сигурно ще се окопае някъде дълбоко, докато напрежението спадне, но човек никога не може да бъде сигурен.
— Мислиш ли, че е убил Тейш?
— Все още не — отвърнах аз. — По-лесно е да превозваш жив човек, отколкото да влачиш труп със себе си. Ако успеят да накарат Тейш да мисли, че това е план, замислен от нас, и позволи нефтените му полета да преминат в ръцете на Съветите, може би ще го оставят жив. Ако не успеят, ще го пречукат набързо. Могат да постъпят и по двата начина и да приключат със случая.
— Сарим Шей едва ли ще хареса това.
— Не той раздава картите, старче. Тази операция е планирана в Москва и Малкълм Таръс се съобразява с инструкциите им. Червените не дават и пукната пара за Сарим, освен ако не решат да се отърват от Тейш и да го поставят на негово място.
Рондин докосна нежно ръката ми. Очите й бяха загрижени, макар гласът й да не издаваше вътрешното й напрежение.
— И какво смяташ да направиш, Тайгър?
— Стой близо до Сарим Шей. Той е замесен много по-дълбоко в случая, отколкото изглежда. Сега, когато сме вече наясно кой ще спечели от играта, нещата започват да придобиват по-определен смисъл. Не ми се иска да подценяваме Сарим. Ако стигне до извода, че ще бъде изхвърлен от схемата, той може да предприеме самостоятелни действия. Искам обаче ти да стоиш настрани от играта. Нашите хора охраняват апартамента ти и Лени винаги ще бъде подръка. Таръс удуши едно момиче, за да изравни резултата с мен, но това едва ли ще го задоволи.
— Ще внимавам, Тайгър. Моля те… бъди внимателен и ти.
— Най малкото няма да бъда безпомощен наблюдател. Официалните пълномощия, които ми даде Рандолф, ми осигуряват по-голяма свобода на действия, но заедно с това и ме ограничават.
Разделихме се там и аз почаках всички да излязат, преди да тръгна и аз. Оставих ключа от складовото помещение в офиса, взех асансьора до петия етаж и излязох в коридора. Чарли Корбинет и Хал Рандолф стояха там и ме наблюдаваха, а когато Рандолф видя шлифера ми, попита:
— Да не излизаш някъде, Тайгър?
— Прибирам се в хотела си. Нали знаеш къде съм?
— Отначало е по-добре да дойдеш с нас. Има някои хора, които изгарят от желание да си поприказват с теб.
Не исках да си губя времето, но не можех да възразя, без да си навлека гнева на Рандолф, който можеше да блокира всичките ми действия. Бях приел както добрите, така и лошите последици, когато се съгласих да получа официално разрешение за носене на оръжие в този щат. Повдигнах рамене, последвах ги и слязохме долу в основния коридор, след това свихме в една от по-малките зали за конференция, където няколко юнака от вашингтонските служби се бяха разположили в креслата. Даваха си вид, че почиват, но всъщност бяха напрегнати до краен предел.