Джеймс Клавел
Търговска къща
Част I
Бих искал чрез този труд да отдам почитта си към Нейно Британско Величество Елизабет II, както и на народа на нейната колония Хонконг… и проклятие за нейните врагове.
Естествено това е роман, населен с въображаеми личности и компании. Всяка прилика с действителността, която е съществувала или съществува в Хонконг или Азия, е случайна.
Също така бих искал да поднеса своите извинения на всички хонконгски yan — всички хонконгски жители — за това, че съм преправил техния прекрасен град, че съм извадил някои събития от контекста, че съм измислил и хора, и места, и улици, и компании, и събития, които, надявам се, може би изглеждат реални, но никога не са били такива, защото това наистина е просто една история.
Пролог
Той се казваше Йан Дънрос. Караше внимателно в проливния дъжд. Зави със старото си спортно MG по „Дърк стрийт“, покрай „Струан билдинг“ на брега на Хонконг. Нощта бе тъмна и отвратителна. Из цялата колония — от острова Хонконг през пристанището Каулуун чак до Новите територии, които бяха част от Китай — улиците бяха почти пусти. Всички и всичко се бе залостило в очакване на тайфуна Мери. Деветото поред предупреждение за бурята бе изпратено по здрач, а поривите на вятъра вече достигаха осемдесет — сто възела, простирайки се хиляди мили на юг и запращаха дъжда перпендикулярно към покриви и склонове, където десетки хиляди беззащитни заселници се бяха сгушили в своите паянтови селища от временни бараки.
Заслепен, Дънрос намали. Чистачките на колата му не можеха да се справят с такъв дъжд, а вятърът шибаше по гюрука и страничните стъкла. Само за момент, предното стъкло се изчисти. В края на „Дърк стрийт“, право напред, бе „Конаут роуд“ и праята, след тях вълноломът и тромавият масивен корпус на терминала „Голдън фери“. Зад него, в огромното, добре защитено пристанище, петстотин кораба, пуснали котва, се бяха сгушили уютно.
Пред себе си на праята той видя изоставена улична сергия, изтръгната из основи от вятъра, който я бе запокитил върху една паркирана кола, превръщайки я в куп желязо. После колата и сергията отлетяха нанякъде и се изгубиха от погледа му. Китките му бяха много силни и успяваше да удържи волана въпреки вихрушките, които яростно разтърсваха колата му. Тя бе стара, но добре поддържана. Форсираният двигател и спирачките бяха в отлично състояние. Той чакаше, наслаждавайки се на дъжда, а сърцето му биеше равномерно. После леко се качи на тротоара, паркира на завет, точно срещу сградата и слезе от колата.
Беше русокос, със сини очи, четиридесет и една-две годишен, слаб и елегантен, със стар шлифер и шапка. Дъждът го заливаше докато крачеше с бързи стъпки по страничната уличка. После се шмугна зад ъгъла и изтича до главния вход на 22-етажната сграда. Над огромния вход бе поставен гербът на Струан — червеният шотландски лъв преплетен със зеления китайски дракон. Запазвайки самообладание, той се изкачи по широките стъпала и влезе.
— Добър вечер, господин Дънрос — каза портиерът китаец.
— Тай-панът ме повика.
— Да, сър. — Мъжът натисна копчето на асансьора. Когато асансьорът спря, Дънрос пресече малко предверие, почука и влезе в гостната на огромния апартамент.
— Добър вечер, тай-пан — гласът му звучеше студено и вежливо.
Аластър Струан се бе облегнал на прекрасната камина. Той беше едър, червендалест, добре поддържан шотландец с малко шкембе и бяла коса, над шестдесет и управляваше „Струан“ от единайсет години.
— Ще пиеш ли? — посочи към бутилката „Дом Периньон“ в сребърната кофичка.
— Благодаря.
Никога досега Дънрос не бе влизал в покоите на тай-пана. Стаята бе просторна и добре обзаведена — китайски лак и хубави килими. На стените висяха стари платна на едновремешните им платноходи и параходи. Големите панорамни прозорци, от които обикновено се виждаше целият Хонконг, пристанището и Каулуун, сега бяха тъмни и дъждът се блъскаше в тях.
Той си наля.
— Наздраве — каза учтиво.
Аластър Струан кимна и също толкова студено вдигна в отговор своята чаша.
— Подранил си.
— Пет минути по-рано е навреме, тай-пан. Нали това ми втълпяваше баща ми? Има ли някакво значение, че се срещаме в полунощ?
— Да. Това е част от ритуала. Ритуалът на Дърк.
Дънрос отпи от виното, изчаквайки мълчаливо. Старият корабен часовник силно тиктакаше. Вълнението му нарастваше, тъй като не знаеше какво да очаква. Пад огнището висеше булчински портрет на младо момиче. Тес Струан се бе омъжила на шестнадесет години за Кълъм — втори тай-пан и син на основоположника Дърк Струан.