— Много време, госпоице — каза наблюдателният шофьор. — „Ноубъл хаус“ в края на улицата, висока сграда. Десет, петнайсет минути няма значение.
— Добре.
„Това е животът — каза си тя. — Някой ден ще си имам свой собствен Ролс, един спретнат, учтив китайски шофьор и няма да ми се налага да мисля за цената на бензина. Никога. Може би най-после това е мястото, където ще направя моите твърди пари.“ Тя се усмихна в себе си. Линк беше първият, който й обясни какво означава твърди пари. Той ги наричаше също и пари не ми пука. Достатъчно е да кажеш не ми пука за никого и за нищо.
— Те са най-ценното нещо на света… но и най-скъпото — беше казал той. — Ако работиш за мен — с мен, но за мен — ще ти помогна да спечелиш своите пари не ми пука. Но не съм сигурен, Кейси, дали ще искаш да платиш цената.
— Каква е тя?
— Не знам. Знам само, че е различна за всеки — и винаги ти коства повече, отколкото си готов да платиш.
— И при теб ли е било така?
— Да.
„Добре — мислеше си тя, — засега цената не е особено висока. Печеля 52 000 долара годишно, банковата ми сметка е добра, а работата ми е свързана с мислене. Но държавата взема прекалено много и на човек не му остава достатъчно за твърди пари.“
— Твърдите пари могат да бъдат спечелени с убийство — беше казал Линк, — а не със спестявания.
„Колко пари ми трябват? 500 000 долара? При лихва седем процента, цял живот ще ми носят 35 000 годишно, но се облагат с данъци. Ами гаранциите на мексиканското правителство за 11 процента? Нищо, че един процент остава за тях. Но и те са с данъци. В необлагаеми облигации, при лихва 4 процента, ще получавам 20 000 годишно, но облигациите са опасни и несигурни, а човек не залага твърдите си пари“.
— Това е първото правило, Кейси — беше казал Линк. — Никога не рискуваш с тях. Никога. — После се изсмя по онзи чаровен начин, който я обезоръжи както винаги. — Никога не бива да рискуваш своите пари не ми пука, с изключение на един или два пъти, когато решиш, че може.
„Милион? Два? Три? Не мечтай, а мисли за срещата — каза си тя. — Няма да мечтая, но цената ми е два милиона суха пара в банката. Без данъци. Ето това искам. Два милиона при лихва 5.25 без данъци, ще носят 105 000 долара годишно. А тези пари са достатъчно и дори предостатъчно, за да мога цял живот да имам всичко, което пожелая. А мога да получа и повече от 5.25 от парите си. Но как да спечеля два милиона, освободени от данъци? Не знам. Но нещо ми подсказва, че това е най-подходящото място.“
Ролсът внезапно спря, тъй като рояк от пешеходци се промъкваше през гъстите редици от автомобили, двуетажни автобуси, таксита, камионетки, каручки, камиони, велосипеди, ръчни колички и няколко рикши. В утринния час пик хиляди хора бързаха в една или друга посока, изливайки се — като потоци от или към страничните улички и булеварди, изсипвайки се от тротоарите на платното. Огромен човешки мравуняк.
Преди да замине, Кейси бе проучила добре Хонконг и въпреки това се оказа неподготвена за въздействието, което оказваше върху нея тази невероятна пренаселеност.
— За първи път виждам подобно нещо, Линк — каза тя тази сутрин, когато той пристигна в хотела. — Минаваше десет, когато идвахме насам от летището, а навън имаше хиляди хора, включително и деца. И всичко беше отворено — ресторанти, пазари, магазини.
— Хората искат да печелят. Има ли друга причина да сме тук?
— Тук сме, за да превземем „Ноубъл хаус ъф Ейжа“ с тайната помощ и скрития договор с един Юда Искариотски на име Джон Чен.
Линк се засмя заедно с нея.
— Грешка. Тук сме, за да сключим сделка със „Струан“ и да се огледаме.
— Значи планът е променен?
— Като тактика — да. Но стратегията е същата.
— Каква е причината за тази промяна, Линк?
— Снощи се обади Чарли. Купили сме още 200 000 акции от „Ротуел-Горнт“.
— Значи офертата за „Струан“ е само параван, а истинската ни цел е „Ротуел-Горнт“?
— Все още имаме три цели: „Струан“, „Ротуел-Горнт“ и „Ейжън пропъртис“. Проучваме обстановката и чакаме. Ако ситуацията ни се стори подходяща — атакуваме. Ако ли не, от пряката ни сделка със „Струан“ можем да спечелим 5, а може би и 8 милиона само през тази година. Това е най-хубавото.
— Не си тук за пет или осем милиона. Каква е истинската причина?
— Удоволствието.
Ролсът преодоля няколко метра и пак спря. С приближаването на „Сентръл дистрикт“ движението ставаше все по-натоварено. „Ех, Линк — помисли си тя, — твоето удоволствие е свързано с хиляди разбойничества.“