„Къде живеят всички тези хора? — ужасена се питаше тя. — И от какво живеят?“
Момче от персонала, без да почука отключи и Линк Бартлет влезе.
— Изглеждаш великолепно, Кейси — каза той, затваряйки вратата след себе си.
— Ти също. Тази работа с оръжието е много лоша, нали?
— Има ли някой тук? Камериерки в стаите?
— Сами сме, но момчетата май влизат и излизат, когато им скимне.
— Този извади ключа си, преди да стигна до вратата. — Линк й разказа какво се бе случило на летището. После сниши гласа си. — А нещо за Джон Чен?
— Нищо. Просто нервни, леки разговори. Не пожела да говорим за работа. Мисля, че още не се е възстановил от шока, в който изпадна, когато видя, че съм жена. Остави ме в хотела и каза, че ще изпратят кола, която да ме вземе в 9:15.
— Значи планът ни успя?
— Напълно.
— Добре. Получи ли го?
— Не. Казах му, че съм упълномощена да взема пратката и му предложих първоначалния проект. Престори се на учуден и каза, че ще говори лично с теб, като те връща с колата си следобед. Изглеждаше доста нервен.
— Няма значение. Колата ще дойде да те вземе след няколко минути. Ще се видим на обяда.
— Да споменавам ли за оръжието? На Дънрос?
— Не. Да изчакаме, да видим кой ще повдигне въпроса.
— Мислиш, че може да са го направили те?
— Съвсем спокойно. Знаеха всичко за нашия полет, освен това имат и мотив.
— Какъв?
— Да ни дискредитират.
— Но защо?
— Може би подозират нашия боен план.
— Но в такъв случай нямаше ли да е по-умно да не правят нищо — за да паднем в капана?
— Вероятно. Но направиха първата стъпка. Ден Първи: Кон към Цар на B3. Атаката срещу нас е в ход.
— Да, но от кого — и освен това с белите ли играем или с черните?
Приветливите му очи изведнъж добиха сурово изражение.
— Не ме интересува, Кейси, само да победим. — И излезе.
„Нещо става — си каза тя. — Нещо опасно, което той крие от мен.“
— Пазенето на тайна е жизненоважно нещо, Кейси — беше й казал още в началото. — Наполеон, Цезар… всички велики генерали, често са криели истинските си планове от своите подчинени. Само, за да държат в неизвестност тях, а по такъв начин и шпионите на своите врагове. Ако се отдръпна от теб, това не значи, че ти нямам доверие, Кейси. Но ти никога не бива да се отдръпваш от мен.
— Не е честно.
— Животът не е честен. Смъртта не е честна. Войната не е честна. Големият бизнес е война. Аз гледам на него като на война и затова ще спечеля.
— Какво ще спечелиш?
— Искам „Пар-Кон индъстрис“ да бъде по-голяма от „Дженерал мотърс“ и „Шел“ взети заедно:
— Защо?
— Заради моето проклето удоволствие.
— А сега ми кажи истинската причина.
— О, Кейси, ето затова те обичам. Слушаш и разбираш.
— О, Разбивало, аз също те обичам.
После и двамата едновременно се разсмяха, защото знаеха, че не се обичат, поне не в общоприетия смисъл. Бяха се разбрали още в самото начало да оставят настрана обикновеното заради необикновеното. За седем години.
Кейси погледна през прозореца към пристанището и корабите.
„Смачкай, унищожи и победи. Големият Бизнес — най-вълнуващата игра на Монополи в света. И моят водач е Разбивачът Бартлет, Главен Майстор. Но времето ни изтича, Линк. Тази година, седмата година, последната година изтича на рождения ми ден — 25-и ноември — моят двадесет и седми рожден ден.“
Ушите й дочуха половинчатото почукване, пъхването на шперца в ключалката и тя се обърна, за да каже „Влез“, но скованият прислужник беше вече вътре.
— Добро утро, госпоице. Аз съм прислужник номер едно, дневният Чанг. — Чанг бе сивокос и изпълнен с желание за работа. Той се ухили. — Чисти стаята, моля?
— Никой от вас ли не изчаква да чуе отговор отвътре, преди да влезе? — попита рязко тя.
Чанг се ококори глупаво.
— Госпоице?
— О, няма значение.
— Хубав ден, а? Коя първо, стаята на господаря или на госпоицата?
— Моята. Господин Бартлет още не е използвал своята.
Чанг се захили, откривайки широко зъбите си.
„Олеле, заедно с господаря ли сте се въргаляли в леглото си, госпоице, преди той да излезе? Но от пристигането му до момента, в който напусна, имаше само четиринайсет минути, а на излизане със сигурност не беше изчервен.
Олеле, първо трябваше да има двама дяволи чужденци, които да отседнат в моя апартамент, а после се оказа, че единият от тях е жена — нощният Нгъ го потвърди. Той, разбира се, е прегледал багажа й и е открил сериозни доказателства, че тя наистина е жена — доказателства, потвърдени тази сутрин с голямо удоволствие и от третата чистачка Фунг.