— Хе-хе-хе, а междувременно акциите ще се покачат главоломно! И на трите компании. Ха! Дю не ло мо, откъде да намеря още пари?
— От конните надбягвания, дневни Чанг! Вземи назаем 500 срещу това, което си спечелил, и в събота ги заложи на победителите в две от състезанията или на първите два коня в някое от тях. Четири и пет са щастливите ми числа…
И двамата вдигнаха очи в момента, в който Кейси влезе в спалнята. Чанг превключи на английски:
— Да, госпоице?
— В банята има малко дрехи за пране. Бихте ли ги взели, ако обичате?
— О, да, аз оправям. Днес шест часа минавам, няма проблеми. „Тези дяволи чужденците са толкова глупави — помисли с презрение Чанг. — Какво, аз да не съм безмозъчна купчина лайна? Разбира се, че ще се погрижа за прането, ако има такова.“
— Благодаря.
И двамата гледаха като хипнотизирани, как тя огледа грима си в огледалото на спалнята, преди да излезе.
— Циците й хич не са увиснали, нали сестро? — рече Чанг. — Розови зърна, а? Невероятно!
— Точно като на свиня, нали ти казах? Да не би ушите ти да служат само за тоалетни чинии?
— Аз ще пикая на твоите, трета чистачке Фунг.
— Даде ли ти някакъв бакшиш?
— Не. Господарят даде твърде много, а тя — нищо. Отвратително, нали?
— Да. Какво да се прави? Хората от Златната планина са наистина много нецивилизовани, нали, дневни Чанг?
5
Тай-панът прехвърли хълма и се втурна надолу по „Пийк роуд“ със своя Ягуар — модел Е, отправяйки се на изток към „Мегъзин геп“. Лъкатушещият път бе само с две платна, с малко места за изпреварване и доста стръмен на повечето завои. Днес настилката бе суха и тъй като познаваше много добре пътя, Йан Дънрос вземаше завоите бързо и леко. Направи един състезателен номер, удари рязко спирачките, връхлитайки в един завой и се оказа зад древен, едва пъплещ камион. Изчака търпеливо, а след това в най-подходящия момент излезе рязко в насрещното платно и успя да го изпревари.
Сега Дънрос можеше да се поотпусне, тъй като виждаше, че усуканият път пред него е чист. Той натисна рязко педала на газта и се плъзна по няколко завоя, заемайки и двете платна на пътя като минаваше по най-кратките отсечки. Но друг камион, този път натоварен с хора се изпречи пред него. Той зачака, знаейки, че поне за известно време нямаше да може да го изпревари. Но една от пътничките забеляза номера, на колата му, 1–1010, и го показа на останалите, които с вълнение започнаха да обсъждат, а един от тях почука на кабината на шофьора. Той покорно отби встрани на тесния банкет и даде знак с ръка. Дънрос се огледа за евентуална опасност и изпревари, махайки им с усмивка.
— Наистина трябва да караш по-бавно, Йан, — му бе казал наскоро неговият приятел Хенри Фоксуел, главен началник на пътната полиция. — Говоря сериозно.
— Никога досега не съм правил катастрофа. Нито са ме глобявали.
— Боже Господи, Йан, няма полицай на този остров, който би посмял да го направи! Да глоби теб, тай-панът? Далеч съм от тази мисъл. Казвам го за твое добро. Запази тази твоя мания по скоростта за Монако или за твоето „Рали Макао роуд“.
— Монако е за професионалисти. Не поемам излишни рискове, а и не карам чак толкова бързо.
— Едва ли шестдесет и седем мили в час в Уонгничонг е бавно каране, стари приятелю. Разбира се, това е било в 4:23 сутринта по един почти пуст път. Но там разрешената скорост е тридесет мили.
— В Хонконг има доста Ягуари от този модел.
— Да, така е. Седем. Но червен кабриолет със специални номера? С черен платнен покрив, със състезателни колела и гуми, който се движи като адска гръмотевица? Било е миналия четвъртък. Радари и разни такива работи. Ходил си при… при приятели. Предполагам на „Синклер роуд“.
Дънрос сдържа внезапно обхваналия го гняв.
— О? — каза той, а лицето му се усмихваше. — Четвъртък ли? Доколкото си спомням тогава вечерях с Джон Чен. В неговия апартамент в „Синклер тауърс“. Но мисля, че се прибрах доста по-рано от 4:23.
— О, убеден съм в това. Сигурен съм, че полицаят не е видял добре нито номера, нито цвета. — Фоксуел го потупа приятелски по гърба. — И въпреки това, карай по-бавно, ако обичаш. Ще ми бъде ужасно неприятно, ако загинеш, докато аз съм шеф. Изчакай да ме преместят в Специалния отдел или в полицейския колеж, а? Да, сигурен съм, че се е объркал.