— Разбира се.
Той я погледа. Тя — също. Портиерът все още държеше вратата отворена.
— Заповядайте, госпожице Чолок, и да започваме битката.
Кейси му хвърли бърз поглед.
— Защо трябва да водим битка? Дошли сме, за да правим бизнес.
— Да, разбира се. Това е просто една фраза на Сам Акройд. Ще ви разкажа друг път. — Той я въведе и се отправи към асансьорите.
Чакащите на опашка хора моментално се отдръпнаха, за да им направят път и те влязоха първи, което смути Кейси.
— Благодаря — каза Дънрос, без да вижда в това нещо необикновено. Натисна най-горното копче — 20, и разсеяно забеляза, че тя не използваше парфюм, нито имаше бижута — само една тънка златна верижка около врата.
— Защо входната врата е под ъгъл? — попита тя.
— Моля?
— Стори ми се, че входът е обърнат малко на една страна — не е съвсем правилен — и се чудех защо.
— Много сте наблюдателна. Когато преди четири години е била построена тази сграда, сме забравили да се посъветваме със семейния фунг суи. Това е нещо като астролог, човек, който се занимава с небесата, със земята, с водните течения, с дяволите и разни такива работи. Той казва къде да построиш сградата си, така че да е върху гърба на земния дракон, а не върху главата му.
— Какво?
— Разбирате ли, всяка постройка в Китай е върху някоя част на земния дракон. Идеалният вариант е, когато си върху гърба му, но ако си върху главата му е много лошо и е направо ужасно, ако си върху окото му. Както и да е, когато все пак се сетихме да попитаме, нашият фунг суи каза, че сме върху гърба на дракона — и слава Богу, защото в противен случаи щеше да се наложи да се преместим — но добави, че през вратата влизат дяволи и това е причината за нашите неприятности. Посъветвани да я изместим и под негово ръководство променихме ъгъла. Сега вече дяволите са отклонени.
Тя се засмя:
— А сега кажете ми истинската причина.
— Фунг суи. Имахме много лош джос — лош късмет — отвратителен. Докато не преправихме вратата. — За момент лицето му придоби суров израз, но сянката отмина бързо. — В момента, в който променихме ъгъла, всичко отново тръгна добре.
— Искате да кажете, че наистина вярвате в това? В дяволи и дракони?
— Въобще не вярвам. Но когато човек живее в Китай, ще не ще, му се налага да разбере, че трябва да действа поне малко като китаец. Никога не забравяйте, че въпреки че Хонконг е британска колония, това все пак е Китай.
— Вие разбрахте ли…
Асансьорът спря и вратата се отвори към облицован с дърво коридор с бюро, зад което седеше спретната и експедитивна секретарка — китайка. Тя моментално оцени с поглед дрехите на Кейси.
„Крава“ — помисли си Кейси, разбирайки съвсем ясно отношението й, усмихвайки се също толкова очарователно.
— Добро утро, тай-пан — каза меко секретарката.
— Мери, това е госпожица Кейси Чолок. Моля те, въведи я в кабинета на господин Струан.
— Но… — Мери Ли се опита да скрие огромната си изненада. — Те… те очакват… — Тя вдигна телефонната слушалка, но той я спря.
— Просто я въведи. Веднага. Няма нужда да съобщаваш предварително. — Той се обърна към Кейси и се усмихна. — Вече си изстреляна. Скоро ще се видим.
— Да, благодаря. Довиждане.
— Моля, последвайте ме, госпожице Чолок — каза Мери Ли и се отправи към дъното на коридора. Плътно прилепналият по тялото й cheong-sam бе с големи цепки на бедрата, а дългите й крака в копринени чорапи се движеха с дръзка походка. Кейси я погледа малко. Сигурно цепките правят походката й толкова откровено сексуална, помисли си тя, развеселена от тази очебийност. Погледна към Дънрос и повдигна едната вежда.
Той се захили:
— До скоро, госпожице Чолок.
— Моля ви, наричайте ме Кейси.
— Може би бих Предпочел Камелиен Сирануш.
Тя зяпна от учудване:
— Откъде знаете имената ми? Не съм сигурна дали ги помни дори Линк.
— Е, понякога е добре човек да има приятели нависоко, нали? — каза той с усмивка. — A bientot5.
— Oui, merci — отговори тя, без да се замисли.
Той закрачи към отсрещния асансьор и натисна копчето. Вратите моментално се отвориха, а после се затвориха, зад него.
Кейси тръгна замислено след Мери Ли, която все още я чакаше, а ушите й долавяха и най-малкия нюанс.
В асансьора Дънрос извади един ключ, пъхна го в ключалката и го завъртя. Сега вече работеше. Той обслужваше само последните два етажа. Натисна долното копче. Освен него само трима души имаха такива ключове: неговият изпълнителен секретар — Клаудия Чен, личната му секретарка — Сандра Ий и първият му прислужник — Лим Чу.