— Аз не съм там и все пак, той ми създава неприятности.
— Заради нашия агент ли?
Армстронг се вторачи в него.
— Какъв агент?
Смит се изсмя.
— Хайде, за Бога! Носи се слух сред Драконите, че нашите безстрашни шефове са били посъветвани да открият мръсника много бързо. Изглежда, че министърът критикува губернатора! В Лондон толкова са се сбъркали, че изпращат шефа на МИ–6. Предполагам знаеш, Съндърс пристига утре с полет на БОАК.
Армстронг въздъхна.
— Откъде, по дяволите, получават информация?
— Телефонистите, уличните чистачки, кой знае. Но можеш да се обзаложиш, че поне един от тях знае всичко. Познаваш ли Съндърс?
— Не, никога не съм го виждал.
Армстронг отпи от кафето.
— Щом знаят всичко, кой е агентът?
След кратко мълчание Смит каза:
— Този вид информация би била скъпа. Да питам ли за цената?
— Да. Моля те — едрият мъж остави чашата си. — Агентът не те притеснява, нали?
— Не, никак. Аз си върша работата и не се тревожа за агенти и не се мъча да ги хвана. В момента, в който заловиш и премахнеш един мръсник, ще се появи друг. Между другото, ако не беше тази проклета бъркотия в „Хо-Пак“, този участък все още щеше да е най-добрият, а моята област — Ийст Абърдийн — най-спокойната в колонията. Това е всичко, което ме засяга.
Смит предложи цигара от скъпа, златна табакера.
— Ще запалиш ли?
— Не, благодаря, отказах ги.
— Браво. Ако ме оставят на мира до пенсионирането ми след четири години, всичко ще бъде наред.
Той запали със златна запалка и Армстронг го намрази още повече.
— Всъщност, мисля, че е глупаво от твоя страна да не взимаш плика, който ти оставят всеки месец на бюрото.
— Ти знаеш? — Армстронг застина.
— Да. Не трябва да правиш нищо. Абсолютно нищо. Гарантирам.
— Но веднъж ти заведе един на притока без гребло!
— Това е Китай и не е същото. — Смит погледна студено. — Знаеш по-добре от мен, нали?
— Един от твоите „приятели“ ли те помоли да ми съобщиш?
Смит сви рамене.
— Аз чух друг слух. Твоят дял от наградата на Драконите за откриването на Джон Чен е 40 000 ХК.
— Не го намерих! — каза Армстронг дрезгаво.
— Дори и така да е. Довечера ще намериш плик върху бюрото си. Така чух, драги. Само слух, разбира се.
Мозъкът на Армстронг отсяваше информацията. Четиридесет хиляди покриваха точно най-належащия, отдавна пресрочен дълг, който трябваше да плати до понеделник. Загуби на фондовата борса.
„Смит отново е прав — мислеше той, без горчивина. Тези негодници знаят всичко и ще бъде толкова лесно да открият какви дългове имам. Да го взема ли, или не?“
— Само четиридесет? — попита с крива усмивка.
— Предполагам, че са достатъчни да покрият най-належащият ти проблем — каза Смит със същия твърд поглед. — Не е ли така?
Армстронг не се ядоса, че Змията знаеше толкова много за частния му живот. „И аз знам толкова за неговия, но не и колко има, или къде са струпани. Но би било лесно да открия, лесно да го унищожа, ако искам. Много лесно.“
— Благодаря за кафето. Най-хубавото, което съм пил от години. Ще тръгваме ли?
Смит облече униформения си дъждобран върху добре ушитата униформа, нагласи превръзката за ръката си, сложи кепето наперено, под обичайния ъгъл и тръгна. Докато вървяха, Армстронг накара Уу да повтори какво се беше случило и какво бе казал младежът, който твърдеше, че е един от Бившите вълци. После разказа за старата бавачка.
— Много добре, Уу, — каза Армстронг, — когато младежът свърши. — Отлично. Отлично наблюдение и разследване. Главният инспектор Смит ми каза, че искаш да влезеш в „Спешъл интелиджънс“.
— Да, сър.
— Защо?
— Изпълнява много важна роля. Важен клон от СБ, сър. Винаги съм се интересувал от безопасността. И от сигурността на колонията. Чувствам, че е интересно и важно. Бих искал да помогна, ако мога, сър.
За момент насочиха слух към далечния вой на пожарните, идващ от хълма горе.
— Някое тъпо копеле пак е прекатурило някоя печка, — каза Смит кисело. — Благодаря ти, Боже, за дъжда.
— Ако всичко се окаже така, както ми докладва, ще кажа една-две думи на СИ.
Спектакълс Уу не можа да скрие радостта си!
— Да, сър. Благодаря, сър. Ах Там наистина е от моето село. Да, сър.
Те завиха в тясната уличка. Тълпи от купувачи, дюкянджии, продавачи на сергии под чадъри, или под брезентови навеси ги гледаха намръщено и подозрително. Смит бе най-известният и всяваше страх в Абърдийн.
— Ето го, сър, — прошепна Уу.
По предварително споразумение, Смит небрежно спря пред една сергия, привидно гледайки някакви зеленчуци. Собственикът изпадна в шок. Армстронг и Уу минаха покрай входа, завиха рязко и тримата се срещнаха. Цивилният детектив беше на мястото си и охраняваше единствения изход.