Отвътре жилището беше толкова мрачно и мръсно, колкото и отвън, с боклуци и смет на всяка площадка. Смит водеше и спря на третата площадка, разкопча кобура на пистолета си и направи една крачка встрани. Без да се колебае, Армстронг блъсна паянтовата врата и влезе бързо. Смит го последва веднага, а Спектакълс Уу нервно охраняваше входа. Стаята беше тъмна, със стари канапета и столове и стари, неприветливи пердета. Силен, сладникав мирис на опиум и готварска мазнина изпълваше въздуха. Една жена на средна възраст се вторачи в тях и изпусна вестника си. Двамата мъже се насочиха към вътрешните врати. Смит отвори една и видя разхвърляна спалня, следващата беше на мръсна тоалетна и баня, зад третата — още една спалня, натъпкана с четири неоправени легла. Отвори последната врата. Тя водеше към задръстена с мебели, мръсна, малка кухня. Ах Там се бе навела над куп съдове в отвратителна мивка. Тя се вторачи в него с празен поглед. Зад нея имаше още една врата. Отвори я рязко. Беше празна. По-скоро килер, отколкото спалня, без прозорци, с отвор за проветряване в стената и място само за малко легло без матрак и счупен скрин. По-спокоен, той се върна във всекидневната. Ах Там се тътреше след него. Всичко това не бе отнело повече от минута. Смит вдигна вестника и каза любезно:
— Съжалявам, че ви прекъснахме, мадам, но имаме заповед за обиск.
— К’во?
— Превеждай, Уу — нареди Смит и младият полицай повтори казаното и както предварително се уговориха, като че е преводач на двама полицаи — тъпанари, които не говорят кантонезки.
Устата на жената увисна отворена.
— Обиск! — тя изпищя. — Какво ще търсите? Ние се подчиняваме на закона. Моят съпруг работи за правителството и има важни приятели. Ако търсите свърталището за комар, то няма нищо общо с нас, а е на четвъртия етаж отзад. Не знаем нищо за мръсните проститутки от 16-ти, които откриха магазин и работят по всяко време, като принуждават останалите кул…
— Стига — каза остро Уу, — ние сме полицаи с важна задача! Тези господа са важни личности. Ти ли си жената на Чънг, чистача?
— Да — отвърна тя враждебно. — Какво искате от нас? Не сме направили ни…
— Стига! — прекъсна я Армстронг на английски с преднамерено високомерие. — Това ли е Ах Там? Ти! Ти си Ах Там, нали?
— Аз? К’во? — старата бавачка подръпна неспокойно престилката си, без да познае Уу.
— Значи, ти си! Арестувана си!
Ах Там пребледня. По-младата жена изруга и каза бързо:
— А! Ето какво търсите! Не знам нищо за нея. Прибрахме я от улицата преди няколко месеца и я подслонихме, и…
— Уу, кажи й да млъкне!
Тя се подчини още по-начумерено.
— Тези господа искат да знаят има ли още някой тук?
— Разбира се, че няма. Да не са слепи? Обърнаха къщата ми с главата надолу — каза опърничавата грубо. — Не знам нищо за нищо.
— Ах Там, тези господа искат да знаят къде е стаята ти.
Бавачката събра сили и се развика:
— Какво искаш от мен, достопочтени? Нищо не съм направила. Не съм незаконно пребиваваща, имам документи от миналата година. Нищо не съм направила. Аз съм послушна гражданка. Работила съм през целия си жи…
— Къде е стаята ти?
По-младата жена посочи.
— Там! — каза тя. — Къде може да бъде стаята й. Разбира се, че е там, до кухнята! Тези чужденци нямат мозък. Къде живеят домашните прислужници. Ами, ти, ти, стара проклетнице! Да създаваш неприятности на честните хора! Какво е направила? Ако е крала зеленчуци, аз нямам нищо общо с това!
— Млъкни, или ще те заведем в управлението и съдията със сигурност ще те задържи! Тихо!
— Сега, какво… — каза Армстронг. Забеляза, че няколко любопитни китайци надничат в стаята от площадката. Той направи внезапно една крачка към тях и те изчезнаха. Затвори врата, като криеше усмивката си. — Сега попитай и двете какво знаят за Бившите вълци.
Жената зяпна Уу. Ах Там стана още по-мрачна.
— Аз! Бившите вълци? Нищо! Какво трябва да знам за тези долни похитители? Какво общо имат те с мен? Абсолютно нищо!
— А ти, Ах Там?
— Аз? Абсолютно нищо! — каза тя мрачно. — Аз съм почтена бавачка, която върши работата си и нищо друго.
Уу преведе отговорите. Двамата мъже забелязаха, че преводът му е точен, бърз и лек. Бяха търпеливи и продължиха играта, която бяха играли толкова пъти.
— Кажи й, че е по-добре да каже бързо истината. — Армстронг я погледна намръщено. Нито той, нито Смит имаха лоши чувства към нея. Просто искаха истината. Тя би ги завела до Бившите вълци и колкото по-скоро тези злодеи бъдат обесени, толкова по-лесно ще контролират Хонконг и мирните граждани. Те самите ще се заловят със собствената си работа и интереси — правене на пари, надбягвания или разврат.