„Да — помисли си Армстронг — жалко за старицата. Обзалагам се, че заядливката не знае нищо, но Ах Там знае повече отколкото изобщо някога ще каже.“
— Искам истината. Кажи й! — каза той.
— Истина? Каква истина, уважаеми господине? Как може една стара жена като мен да бъде не…
Армстронг вдигна ръка с театрален жест.
— Достатъчно!
Това бе друг предупредителен сигнал. Спектакълс Уу мина на Нинг-токски диалект, който никой от двамата не разбираше.
— По-стара сестро, предлагам да говориш бързо и откровено. Знаем вече всичко.
Ах Там го зяпна. Имаше само два криви зъба в устата.
— Е, млади братко? — отговори тя на същия диалект. — Какво искаш от мен?
— Истината! Знам всичко за теб!
Тя се вторачи в него, но не го позна.
— Каква истина? Никога не съм те виждала!
— Не ме ли помниш? На птичия пазар? Помогна ми да купя пиле, а после пихме чай. Вчера. Не си ли спомняш? Ти ми разказа за Бившите вълци. Как ще ти дадат голямо възнаграждение…
Всички видяха как очите й проблеснаха.
— Бившите вълци? — тя започна враждебно. — Невъзможно! Някой друг е бил! Лъжливо обвинение. Кажи на уважаемите господа, че за пръв път те виж…
— Млъквай, стара чанто! — каза Уу рязко и изруга. — Ти работеше за Уу Тинг-топ, а името на господарката ти беше Фи-линг, тя почина преди три години. Държаха аптеката на кръстопътя. Много добре знам мястото!
— Лъжи… лъжи…
— Казва, че всичко това е лъжа, сър.
— Добре. Кажи й, че ще я водим в участъка. Там ще проговори.
Ах Там започна да трепери.
— Мъчения? Ще измъчвате една старица? О-о-о…
— Кога се връща този Бивш вълк? Днес следобед?
— О-о-о… Не знам… каза, че ще се обади, но един крадец никога не се връща. Дадох му назаем пет долара да се прибере вкъщи и…
— Къде живее?
— А? Кой? О, той, той каза, че е роднина на един роднина и… не помня. Май каза Норт Пойнт… Нищо не си спомням.
Армстронг и Смит чакаха и я изучаваха. Скоро стана очевидно, че старицата знае малко, макар че увърташе, лъжите й ставаха все по-украсени.
— Ще я вземем все пак — каза Армстронг. Смит кимна.
— Ще се справиш ли сам докато изпратя двама души? Мисля, че наистина трябва да се връщам.
— Разбира се. Благодаря.
Той излезе. Армстронг каза на Уу да нареди на жените да мълчат докато претърсва. Те се подчиниха изплашени. Той влезе в кухнята и затвори врата. Тогава Ах Там дръпна дългата си окаяна плитка.
— Млади братко — прошушна тя лукаво, знаейки, че господарката й не разбира Нинг-ток. — Не съм виновна. Просто срещнах този млад дявол, както срещнах теб. Нищо не съм направила. Хората от селото трябва да се поддържат, нали? Хубав мъж като теб има нужда от пари — за момичета или съпруга. Женен ли си, уважаеми млади братко?
— Не, стара сестро — каза любезно Уу, като я подвеждаше, както му бяха наредили.
Армстронг стоеше до врата на малката спалня и за милионен път се учудваше, защо китайците се държат така лошо с прислугата. Защо слугите работят при толкова мизерни условия. Защо трябва да спят, живеят и работят лоялно през целия си живот и да получават в замяна оскъдна заплата, малко уважение и никаква любов.
Той си спомни, че беше питал своя учител. Старият полицай бе казал: „Не знам, момко, мисля, че защото стават едно семейство. Обикновено, това е работа за цял живот. Прислужникът принадлежи на господаря си. Работата има и добри страни. Ясно е, че всички имат достъп до парите в домакинството. Всичката храна, напитки, материали за чистене и всичко, независимо дали са богати, или бедни. Разбира се, със знанието и одобрението на господаря. Как иначе може да им плаща толкова малко, ако те не изкарват нещо допълнително.“
„Може би това е отговорът, — помисли се Армстронг. Вярно е, че китаецът, преди да започне работа, трябва да пресметне добрите й страни, каквато и да е тя, много внимателно. Тяхната стойност винаги е решаващият фактор.“
Стаята вонеше и той си запуши носа. Струйки дъжд се стичаха по отдушника. Цялата стена бе плесенясала и мръсна. Той претърсваше методично и внимателно, всичките му сетива бяха изострени. Твърде малко място, за да открие нещо. Леглото и завивките бяха сравнително чисти, макар че имаше много дървеници в ъглите. Под кревата имаше само едно очукано и вонящо нощно гърне и празен куфар. Не намери нищо в няколко стари чанти и една пазарска торба. Скринът съдържаше малко на брой стари дрехи, евтини бижута и гривна от нефрит с лошо качество. Сред някакви дрехи бе скрита бродирана чанта от много по-добро качество. В нея имаше няколко стари писма. Изрезка от вестник. И две снимки.