Сърцето му сякаш спря.
След малко отиде в кухнята на по-светло и се взря в снимките. Не беше сгрешил. Прочете изрезката. Зави му се свят. Имаше дата върху нея и върху едната снимка.
В сутерена на управлението Ах Там седеше на твърд стол без облегалка, в центъра на голяма, изолирана от шум стая, която бе ярко осветена и боядисана в бяло. Единствената чисто бяла врата бе сякаш част от стената. Дори столът беше бял. Седеше сама, вцепенена от страх. Сега говореше свободно.
— Е, какво знаеш за този, който е на заден план на снимката? — попита металният глас на Уу от скрит говорител.
— Вече разказах, няма… Не знам, господине — тя изхленчи. — Искам да си ходя вкъщи… Казах ви, почти не обърнах внимание на този чужденец… Дойде един-единствен път… Не помня, беше преди години. О, мога ли да си ходя сега? Казах ви всичко, всичко.
Армстронг я гледаше през огледалото в затъмнената стая за наблюдение. Уу стоеше зад него. И двамата бяха с безжизнени лица и без настроение. Пот се стичаше от челото на Уу, макар че климатичната инсталация работеше. Един магнетофон се въртеше безшумно. Зад тях имаше микрофони и електронно оборудване.
— Мисля, че каза всичко, от което се нуждаем — каза Армстронг като я съжаляваше.
— Да, сър. — Уу не издаде безпокойството си. За пръв път участваше на разпит в „Спешъл интелиджънс“. Беше изплашен и развълнуван едновременно. Главата го болеше.
— Питай откъде е взела чантата.
Уу направи каквото му наредиха. Гласът му бе спокоен и авторитетен.
— Но аз разказах това вече толкова пъти — изхленчи старицата. — Моля ви, нека да си хо…
— Разкажи ни още веднъж и можеш да си тръгваш.
— Добре, добре… Пак ще разкаже. Принадлежеше на господарката ми. Даде ми го на смъртния си одър, кълна се, и…
— Последният път каза, че ти го е дала един ден преди да умре. Е, кое е истината?
Разтревожена, Ах Там дръпна плитката си.
— Аз, аз не помня, господине. Беше на нейното… беше, когато умря… Не си спомням. Взех го и го скрих, след като умря, а вътре бяха тези стари снимки. Нямах снимка на моята господарка, затова го взех и имаше един сребърен таел, с който платих пътуването си до Хонконг по време на глада. Взех я, защото никой от проклетите синове и дъщери, нито семейството, което мразеше нея и мен би ми дало нещо, затова го взех, когато никой… Тя ми го даде, преди да умре, аз го скрих, беше мое. Тя ми го даде…
Оставиха я да се наприказва. Стенният часовник показваше 13:45. Разпитваха я вече половин час.
— Достатъчно засега Уу. Ще повторим всичко след три часа за всеки случай, но мисля, че каза всичко.
Изморен, Армстронг взе един телефон и набра номер.
— Армстронг. Може да я върнете в килията. Уверете се, че е настанена удобно и се грижете добре за нея. Нека лекарят да я прегледа.
Беше обичайна процедура в „Спешъл интелиджънс“ затворниците да бъдат преглеждани преди и след разпит. Лекарят бе казал, че Ах Там има сърце и кръвно налягане на двадесетгодишно момиче.
Униформен полицай повика любезно Ах Там. Тя излезе, накуцвайки. Армстронг намали светлината и включи магнетофона за пренавиване. Уу избърса потта си.
— Добре се справи, Уу. Бързо схващаш.
— Благодаря, сър.
Пронизителният звук на магнетофона нарастваше. Армстронг го наблюдаваше тихо, все още смутен. Звукът спря и едрият мъж извади ролката.
— Винаги отбелязваме точното време и времетраенето на разпита. Използваме кодово име за заподозрения. За безопасност и секретност.
Той потърси номер в една книга, отбеляза на лентата и започна да попълва формуляр.
— Ще подпишем този формуляр и ще сложим код 11–3 за Ах Там. Това е много секретно и се пази в сейф.
Погледът му стана твърд. Уу едва не припадна.
— Повтарям. По-добре е да си затвориш устата. Всичко в „Спешъл интелиджънс“, всичко, в което си участвал до днес е тайна.
— Да, сър. Можете да разчитате на мен.
— Запомни, че „Спешъл интелиджънс“ има собствени закони. Законът на добрата стара Англия, честната игра и нормалните полицейски кодове не се отнасят до СБ или СИ — неприкосновеност на личността, открити процеси, обжалване — не важат. Разбираш ли?
— Да, сър. Искам да съм част от СИ, сър, може да ми вярвате — увери го Уу, изпълнен с надежда.
— Добре. В следващите няколко дни ти ще бъдеш част от това управление.
Уу отвори уста.
— Но, сър, моят… Да, сър.
Армстронг излезе и заключи вратата. Даде ключа и формуляра на един агент, който беше на пост до бюрото.
— Ще запазя за известно време ролката. Подписал съм разписката.