— Да, сър.
— Кой ще се погрижи за Спектакълс Уу? Той ще бъде наш гост за един-два дни. Започнете проучването му — беше ни много, много полезен. Препоръчвам го в СИ.
— Да, сър.
Той ги остави и отиде на асансьора, за да се качи на етажа си. Мразеше разпитите в СИ. Макар, че бяха бързи, резултатни и винаги постигаха каквото поискаха. Предпочиташе старомодната битка на умове, която изискваше търпение, а не тези нови, модерни психологически похвати. „Ако питат мен, това е твърде опасно“ — промърмори той, вървейки по коридора. Усещаше слабия мирис на плесен, който изпълваше управлението. Мразеше Крос и СИ, и всичко. Вратата му беше отворена.
— О, здрасти, Брайън — каза той, като я затвори. Лицето му беше строго. Брайън Куок беше качил крака върху бюрото и лениво четеше един от сутрешните комунистически китайски вестници. Дъждът се стичаше по прозорците зад него.
— Какво ново?
— Интересна статия за Иран — приятелят му беше погълнат от това, което четеше. — Капиталистите в съюз с шаха са потушили революция в Азербайджан, хиляди хора са убити. Не вярвам на всичко това, но изглежда янките са действали за пръв път правилно.
— Не ми пука!
Брайън го погледна. Усмивката му изчезна.
— Чувствам се скапан — Армстронг се поколеба. — Изпратих за две бири, после ще обядваме. Какво ще кажеш за едно къри? А?
— Добре, но щом не се чувстваш добре, можем да пропуснем обяда.
— Не, не е това причината. Аз… аз просто мразя разпитите в бялата стая.
Брайън се вторачи в него.
— Разпитвали сте старата бавачка там? Защо за Бога?
— По заповед на Крос. Той е копеле!
Брайън остави вестника.
— Да, така е, сигурен съм — каза той меко.
— Не сега, Брайън. Може би, след като обядваме, но не сега. Иисусе, искам едно питие! Проклетият Крос и проклетата СИ! Не съм в СИ и все пак, той се държи с мен така, сякаш съм един от неговите хора.
— О? Но довечера идваш на 16/2, мислех, че са те подкрепили.
— Той не спомена нищо. Какво има?
— Ако не е споменал, по-добре и аз да не споменавам.
— Разбира се.
Беше нормална процедура в СИ, за сигурност да ограничават информацията, така че дори агенти, които са сигурни хора и работят по същия случай, да не получават цялата информация.
— Залавянето има ли нещо общо със „Севрин“?
— Не знам. Надявам се.
Брайън го изучава известно време, след това се усмихна.
— Горе главата, Робърт, имам една добра новина за теб.
Армстронг отново откри, колко красив беше неговият приятел. Със здрави, бели зъби, златна кожа, твърда челюст, и очи, излъчващи самоувереност.
— Добре изглеждаш, копеле. Каква добра новина? Ти се осланяш на Еднокракия от ресторант „Пара“ и той ти е дал имената на първите четирима за събота?
— Ти сънуваш! Става въпрос за онези списъци, които взе вчера от Кривозъбия Ло и ги предаде на „Антикорупшън“. Помниш ли? От фотографа Нгъ?
— О? Да.
— Изглежда, че нашият американо-японски гост за ядене и пиене, Томас К. К. Лим, който е „Някъде в Бразилия“, е голям екземпляр. Досието му е златно. От чисто злато. А нашите приятели от „Антикорупшън“ излязоха чисти. Ти откри съкровище!
— Значи той е свързан с Цу-ян? — попита Армстронг. Вниманието му се отклони веднага.
— Да. И много други хора. Много важни хора.
— Банастазио?
Брайън се усмихна само с устни.
— Самият Винченцо Банастазио. Това свързва Джон Чен, пушките, Цу-ян, Банастазио и теорията на Питър Марлоу.
— Бартлет?
— Не още. Но Марлоу познава някого, когото ние не познаваме. А той знаел твърде много. Мисля, че трябва да го разпитаме. А?
— О, да! Какво друго?
— Томас К. К. Лим е католик, трето поколение американо-китаец. Той е сврака. Събира всички видове интересна кореспонденция — писма, записки, спомени и т.н.
Брайън се усмихна с невеселата си усмивка.
— Нашите приятели янки са по-лоши, отколкото мислехме.
— Например?
— Например, един известен член на семейство в Нова Англия, е свързан с известни генерали, американски и виетнамски, за построяване на няколко много големи и съвсем безполезни военновъздушни бази във Виетнам — много доходни за тях.
— Мили Боже! Имена?
— Имена, рангове и серийни номера. Ако новият приятел на шефа — Томас е документирал това, ще предизвика ужас в Пентагона.
Армстронг изсумтя:
— Той ли е посредникът?
— Нарича се предприемач. Той е в много добри отношения с много видни личности. Американци и италианци, виетнамци и японци. Документите проследяват цялата афера. Още един канал да се прехвърлят милиони от американските фондове към друга фалшива програма — за виетнамска помощ. По-точно — осем милиона. Един вече е платен. Приятелят Лим дори обясни как един милион ще бъде прехвърлен в Швейцария.