— Можем ли да го спрем?
— Да, ако хванем Томас К. К. Лим и искам наистина да го спрем. Питах Крос, но той само сви рамене и каза, че не е наша работа и че ако янките искат да мамят своето правителство, това си е техен проблем.
Брайън Куок се усмихна.
— Това е изключително важна новина, Робърт. Дори, ако само част от нея стане известна, ще вдигне воня до небето.
— Ще я прехвърли ли на Роузмънт? Ще я разкрие ли?
— Не знам. Не мисля. От една страна е прав. Няма нищо общо с нас. Страшно глупаво ще е да я разкрие. Заслужават да бъдат обесени! Когато имаш минута време, прочети вестниците. Много са интересни.
— Има ли някаква връзка между Лим и другите мошеници? Кривозъбия Ло и останалите? Крадат ли от фондовете?
— Да, сигурно, но всичките им документи са на китайски, затова ще ни трябва време да ги заловим. Любопитно е, че Крос подуши това сякаш е знаел, че има връзка — той снижи глас. — Знам, че съм прав.
Стана още по-тихо. Армстронг усещаше лош вкус в устата си.
— Какво има?
— Познаваш вицеконсула в Американското консулство — оня хомосексуалист, който продава визи?
— Е и какво?
— Миналия месец, Крос е вечерял с него. В неговия апартамент.
Армстронг нервно потри лице.
— Това не доказва нищо. Слушай, утре ще вземем документите. Утре Сънд…
— Може би няма да можем да ги прочетем.
— Аз лично, не давам пукната пара. Това е работа на СИ и ето за…
Прекъсна ги почукване. Вратата се отвори. Влезе японски сервитьор с поднос с две кутии студена бира.
— Добър ден!
Подаде едната на Брайън, другата на Армстронг и излезе.
— Успех! — Армстронг отпи голяма глътка, и отиде към сейфа, да заключи лентата.
Брайън го гледаше.
— Сигурен ли си, че си добре?
— Да, разбира се.
— Какво каза старицата?
— Отначало говореше само лъжи, после каза истината. Цялата. Ще ти разкажа, докато обядваме. Знаеш как е. Хващаш лъжите, ако си търпелив. До гуша ми дойде от лъжи! — Армстронг допи бирата си. — Добре ми дойде!
— Да ти дам ли и моята? Ето!
— Не, благодаря. Бих изпил едно уиски със сода, преди кърито. Пий, и да вървим.
Брайън остави полуизпитата си бира.
— Стига ми толкова. — Той запали цигара. — Как е непушачът?
— Не е лесно!
— Нещо за Ворански? Или убийците?
— Изпариха се. Но имаме снимките им, така че ще ги хванем, ако не са зад границата.
— Или в Тайван?
След кратка пауза, Брайън добави:
— Или в Макао, Северна Корея, Виетнам, някъде другаде. Министърът се е сбъркал с Крос, заради Ворански, също и МИ–6, както и ЦРУ. Главният ешелон на ЦРУ в Лондон сдъвкаха опашката на министъра, затова той ни го прехвърли на нас. По-добре да заловим тези мошеници преди Роузмънт, или ще ни смачкат фасона. Чувам, че търси всички, които имат нещо общо със „Севрин“. Боя се, че ще има инцидент. Страшно глупаво е, че оскърбиха ПРЦ, като донесоха този ядрен преносвач тук. Това чудовище е открита покана за всеки агент в Азия.
— Ако аз бях руснак, щях да се опитам да проникна там. Може би точно сега СИ се опитва да постъпи така. Крос би се радвал да има агент в чужбина. Защо не? — Едрият мъж наблюдаваше кълбата дим. — Ако бях националист, щях да изпратя няколко мои агенти и да обвиня за това КНР, или обратно, и да обвиня Чианг-кай Шек.
— Ето какво ще направи ЦРУ, за да побъркат всички в Китай.
— Стига, Брайън!
— Хайде!
— Момент. — Армстронг набра един номер. — Тук е Армстронг. Нагласете нова среща в пет часа, за 11–3. Бих искал… — Спря, виждайки разтревожените очи на приятеля си. Изчака го да седне. Не на себе си. Остави слушалката. Нямаше какво друго да прави, освен, да чака. Вратата се отвори. Влезе Крос. Зад него имаше трима цивилни агенти, от СИ. Всички бяха британци, старши агенти, с изопнати лица. Единият от тях бързо извади дебела, черна примка, преметна я през главата на Брайън, вдигна го, и го извлече от стаята. Другите го последваха.
Сега, когато това свърши, Робърт Армстронг не почувства нищо. Нито угризения, нито гняв, нито шок. Нищо. Умът му казваше, че няма грешка. В същото време си мислеше, че не е възможно неговият приятел от двадесет години, да е комунистически агент. Но той беше. Доказателството е неопровержимо. Доказа се, че Брайън Куок е син на Фанг-линг Уу, старата господарка на Ах Там, а според акта за раждане на Брайън се предполагаше, че баща му и майка му носят фамилията Куок и са убити от комунистите в Кантон, през 1943 г. На една от снимките обаче той стоеше до слаба китайка, пред аптека, на кръстопътя в едно село. Качеството беше лошо, но достатъчно добро, за да се прочетат буквите върху рекламата на магазина и да се разпознае неговото лице. На заден план се виждаше една стара кола. Зад нея стоеше европеец, с полуобърнато лице. Спектакълс Уу беше идентифицирал аптеката и кръстопътя в Нинг-ток, притежание на Ток-линг Уу. Ах Там беше разпознала своята господарка.