— Не, не мисля — Армстронг се опита да се съсредоточи. — Извинете ме, сър. Чувствам се мръсен. Бих… Бих искал да взема един душ. Извинете.
— Седни за една минута, моля. Да, трябва да си изморен. Тези неща са много изморителни.
„Иисусе — Армстронг искаше да извика от болка, — всичко това е невъзможно! Невъзможно е Брайън да е бил дълбоко прикрит агент, но всичко съвпада точно. Защо иначе ще има съвсем различно име, и различен акт за раждане. Защо ще има толкова внимателно измислено прикритие, че родителите му са убити в Кантон по време на войната от комунистите? Защо ще се връща в Нинг-ток тайно, като рискува всичко, внимателно обмисляно повече от тридесет години, освен ако собственият му баща наистина не умира? И ако всички тези факти са верни, тогава другите следват автоматично: че трябва да е бил в продължителен контакт с Мейнленд, за да разбере, за приближаващата смърт на баща си. Като групов началник в хонконгската полиция, за да му разрешат да влезе и излезе тайно в КНР трябва да е бил един от тях. Подготвян и възпитан през годините. Иисусе. Той щеше да стане помощник-комисар, дори комисар…“
— Какво предлагаш сега, Робърт? — попита Крос с мек глас.
Армстронг се върна в настоящето. Опитът му надмогна болката.
— Ще проверим всичко отначало. Ще открием връзката. Да. Баща му е бил малка брънка, но брънка в Нинг-ток, така че роднината в Хонконг, при който е бил изпратен, също е комунист. Те са направлявали Брайън в Англия, Канада, тук, навсякъде — толкова е лесно да се направи това. Толкова е лесно да подхранваш омраза. Толкова е лесно за един китаец да прикрива тази омраза. Не са ли те най-търпеливите и потайни хора на земята? Да, проверете всичко, и ще откриете връзката и истината.
— Робърт, пак си прав, но започни да го разпитваш.
Стомахът на Армстронг се сви от ужас.
— Доволен съм да ти съобщя, че ти ще имаш честта.
— Не.
— Ти ще ръководиш разпита. Никакви китайци, само старши британски агенти. Освен Спектакълс Уу. Да, той ще ни бъде от помощ. — Само той. Добро момче е.
— Не мога… Не бих могъл.
Крос въздъхна и отвори големия кафяв плик, който бе донесъл със себе си.
— Какво мислиш за това?
Треперещ, Армстронг взе снимката. Беше фотоувеличение 8/10 от малка част на снимката в Нинг-ток. Главата на европееца беше част от фона зад колата. Лицето на мъжа беше полуобърнато и неясно.
— Аз… бих казал, че той е видял камерата и се обърнал, за да избегне снимката.
— И аз така мисля. Познаваш ли го?
Армстронг се взря в снимката, опитвайки се да проясни мислите си.
— Не.
— Ворански? Нашият мъртъв съветски приятел?
— Може би. Не, не мисля.
— Какво ще кажеш за Дънрос, Йан Дънрос?
Треперейки още повече, Армстронг я поднесе към светлината.
— Възможно, но… Невероятно. Ако… Ако е Дънрос, тогава… Мислиш, че той е агент на „Севрин“? Невъзможно.
— Невероятно, не невъзможно. Той е много добър приятел с Брайън.
Крос взе снимката обратно и я погледна.
— Който и да е той, изглежда познат, доколкото мога да видя, но не мога да го разпозная, нито да кажа къде съм го виждал. Засега. Е, няма значение. Брайън ще си спомни. Да.
Гласът му стана кадифен.
— О, не се тревожи Робърт, аз ще ти оставя Брайън, но ти трябва да нанесеш смъртния удар. Искам бързо да разбера кой е този човек. Всъщност искам да знам всичко, което Брайън знае. Много, много бързо.
— Не. Намерете някой др…
— Не бъди толкова досаден, Робърт! Чу-той Уу с псевдоним Брайън Кар-шун Куок е вражески агент, който ни е мамил години наред. Това е всичко. Между другото, ти си на 16/12 довечера, в 6:30 часа и също си прикрепен към СИ. Вече говорих с комисаря.
— Не, и не мога да раз…
— О, скъпи приятелю. Можеш и ще го направиш. Ти си единственият, който може. Брайън е твърде умен, за да бъде уловен като глупак. Разбира се, аз съм също поразен, както и ти, както и губернаторът, че той е шпионин.
— Моля те. Аз не…
— Той предаде Фонг Фонг, друг твой приятел, нали? Трябва да е разкрил документите от А. М. Г. Сигурно той е доставил нашите досиета на врага и цялата друга информация. Бог знае до каква друга информация е имал достъп в Генералния щаб и в другите места, където е бил.
Крос издуха дима от цигарата си. Лицето му бе спокойно.
— В СИ той е притежавал най-важните разрешителни и аз съм съгласен, че е бил подготвян за висока длъжност. Дори смятах да го правя мой заместник! Затова трябва бързо да разкрием всичко за него. Интересно, ние търсихме съветски агент, а излиза, че сме имали шпионин от КНР. — Той угаси цигарата. — Наредил съм веднага да започнем разпит номер едно.
Армстронг пребледня. Той се взря в Крос. Мразеше го открито.