— Клаудия, веднага след като свърша, доведи Армстронг.
Тя излезе заедно със Сандра Ий.
— Да, Алън?
— Добро утро, тай-пан. Първо: Усилено се носи слух, че ще се опитаме да поемем контрола над „Ейжън пропъртис“.
— Това сигурно е работа на Джейсън Плъм, с цел да вдигне акциите си преди годишното им събрание. Знаеш какво опитно копеле е.
— Вероятно заради това, нашите акции се качиха с десет цента.
— Добре. Купи веднага 20 000.
— Чрез депозит ли?
— Естествено.
— Добре. Втори слух: Сключили сме сделка за милиони долара с „Пар-Кон индъстрис“ — огромно разрастване.
— Въздушни кули — каза Дънрос непринудено, прехвърляйки бясно през съзнанието си възможностите за изтичане на информация. Само Филип Чен, — а в Единбург Аластър Струан и старият Шон Макструан — би трябвало да знаят за удара срещу „Ейжън пропъртис“. А сделката с „Пар-Кон“ бе свръхсекретна и за нея знаеха само членовете на Вътрешния съвет.
— Трето: Някой купува големи пакети от нашите акции.
— Кой?
— Не знам. Но става нещо гнило, тай-пан. Начинът, по който бавно се покачват акциите ни през последния месец… Не ми е известно каква би могла да бъде причината, освен купувач или купувачи. Същото става и с „Ротуел-Горнт“. Чух, че отвъд океана е бил купен пакет от 200 000.
— Разбери кой е.
— По дяволите, само да знаех как. Пазарът е колеблив и много нервен. Наоколо се мотаят много китайски пари. Многобройни малки сделки… няколко дяла тук, няколко — там, но умножени по около сто хиляди… пазарът може да започне да се разпада… или рязко да се вдигне.
— Добре. Тогава всички ще направим голям удар. Обади ми се, преди да приключат. Благодаря, Алън. — Той затвори телефона, усещайки стичащата се по гърба му пот. — Мамка му. Какво става, по дяволите?
Във външния кабинет Клаудия Чен преглеждаше някакви документи заедно със Сандра Ий, която бе нейна племенница по майчина линия — умна, с много приятен външен вид, двадесет и седем годишна, с мозък като сметало. После погледна часовника си и каза на кантонезки:
— Долу чака полицейският началник Брайън Куок, малка сестричке. Защо не го доведеш? След шест минути.
— Айейа, добре, голяма сестро! — Сандра Ий припряно провери грима си и излезе, шумолейки с копринените си дрехи. Клаудия я изпрати с усмивка, мислейки си, че Сандра Ий би била идеална — превъзходна партия за Брайън Куок. Седна зад бюрото си и започна да пише телексите. „Цялата работа е свършена. Не, тай-панът каза нещо… какво беше? А, да!“ Тя набра домашния си телефон.
— Уеиий? — каза нейният ама А Сам.
— Слушай, А Сам — заговори тя на кантонезки, — третата чистачка Фунг във „Виктория“ не е ли дъщеря на третия ти братовчед?
— О, да, майко — отвърна А Сам, използвайки учтивата китайска форма за обръщение на слуга към господарка. — Но е дъщеря на мой четвърти братовчед и то от рода Фунг-тат, а не от Фунг-сам, който е моят род.
— Това няма значение, А Сам. Обади й се и се опитай да разбереш колкото може повече за двама дяволи чужденци от страната на Златната планина. Отседнали са в апартамента „Уханна пролет“. — Тя търпеливо продиктува буква по буква имената им и деликатно добави. — Чух, че имат странни навици в леглото.
— Ако изобщо има човек, който да може да разбере, то това е третата чистачка Фунг. Ха! Какви са тези странности?
— Особени странности, А Сам. И побързай, малък мазнико. — Тя затвори сияеща.
Вратите на асансьора се отвориха, Сандра Ий въведе двамата полицаи и неохотно излезе. Брайън Куок я изгледа. Той бе на тридесет и девет, висок за китаец — малко повече от метър и осемдесет, много хубав, със синьо-черна коса. И двамата бяха цивилни. Клаудия ги заговори учтиво, но в момента, в който видя, че лампата на втора линия угасна, ги въведе в кабинета и затвори вратата.
— Извинявам се, че идваме без предварителна уговорка — каза Армстронг.
— Няма проблеми, Робърт. Изглеждаш уморен.
— Тежка нощ. Заради всички злодеяния, извършени в Хонконг — каза непринудено Армстронг. — Пълно е с гадове и светците са разпънати на кръст.
Дънрос се усмихна и погледна към Куок.
— Как се отнася животът към теб, Брайън?
Брайън Куок се усмихна в отговор:
— Много добре, благодаря, Йан. Акциите се качват — имам някой и друг долар в банката, Поршето ми още не се е разпаднало, а жените са си жени.
— И слава Богу! Ще участваш ли в автомобилното състезание в неделя?
— Ако успея да постегна Лулу. Липсва й едно странично хидравлично маркуче.
— Провери ли в нашия магазин?
— Да. Без успех, тай-пан. Вие ще участвате ли?
— Зависи. В неделя следобед трябва да отида до Тайпей. Но, ако имам време, ще участвам. За всеки случай се записах. Как е Специалното разузнаване?