— Цу-ян имал ли е някога нещо общо с Бартлет?
— Да. Ходил е веднъж в Ню Йорк и веднъж в Лос Анжелос от наше име. И двата пъти заедно с Джон Чен. Те започнаха подготовката на договора между „Струан“ и „Пар-Кон индъстрис“, който трябва да бъде окончателно завършен, или отхвърлен, тук този месец. Затова от мое име те поканиха официално Бартлет в Хонконг.
Армстронг погледна своя китайски колега. После каза:
— Кога беше това?
— Преди четири месеца. Толкова време беше необходимо и на двете компании, за да подготвят всички подробности.
— Джон Чен, а? — каза Армстронг. — Той наистина би могъл да бъде Чен от „Ноубъл хаус“.
— Знаеш ли, Джон не е такъв човек — каза Дънрос. — Няма никаква причина да се замесва в такава история. Може да е просто съвпадение.
— Има още едно любопитно съвпадение — каза Брайън Куок. — И Цу-ян и Джон Чен познават един американец на име Банастазио. Поне и двамата са били видени в неговата компания. Говори ли ви нещо това име?
— Не. Кой е той?
— Голям комарджия и вероятно гангстер. Предполага се, че е в тесни връзки с една от фамилиите от Коза Ностра. Винченцо Банастазио.
Дънрос присви очи:
— Каза, че са „видени в неговата компания“. Кой ги е наблюдавал?
— ФБР.
Тишината стана още по-напрегната. Армстронг бръкна в джоба си, за да извади цигара. Дънрос бутна към него сребърната табакера.
— Моля.
— Благодаря. Не, няма да запаля — направих го несъзнателно. Отказах ги преди две-три седмици. Съсипия. — После добави, опитвайки се да обуздае желанието: — ФБР ни предостави тази информация, тъй като Цу-ян и Джон Чен са много известни личности тук. Помолиха ни да ги държим под око.
В този момент Дънрос внезапно си спомни думите на Фоксуел за известния капиталист, който бил нелегален комунист и когото следели в „Синклер тауърс“. „Господи — помисли си той, — Цу-ян има апартамент там, а също и Джон Чен. Разбира се, невъзможно е и двамата да са свързани с комунистите.“
— Естествено, хероинът е голям бизнес — заговори Армстронг с много твърд глас.
— Какво искаш да кажеш, Робърт?
— Търговията с наркотици изисква огромни количества пари, които да я финансират. Такива количества могат да дойдат само от банки или от банкери, тайно разбира се. Цу-ян е в управителните съвети на доста банки, както и господин Чен.
— Робърт, трябва много да внимаваш със забележки от този род — изскърца със зъби Дънрос. — Правиш много опасни заключения, без да разполагаш с никакви доказателства. Това, предполагам, е подсъдно и аз няма да го допусна.
— Прав сте, съжалявам. И въпреки това, търговията с наркотици е голям бизнес и тук, в Хонконг е в големи мащаби. Ще намеря начин да открия кои са нашите гадове.
— Това е похвално. И ще получиш пълна подкрепа от „Струан“ и от мен. Аз също ненавиждам трафика.
— О, не го ненавиждайте, тай-пан, нито трафикантите. Това съществува така или иначе. Всъщност е друг бизнес — наистина незаконен, но все пак бизнес. Беше ми възложено да разбера кои са тай-пановете му. Въпрос на лично удовлетворение, това е всичко.
— Ако имаш нужда от помощ, просто я поискай.
— Благодаря. — Армстронг стана уморено. — Преди да си тръгнем искам да ви кажа за още две съвпадения, които може би ви интересуват. Когато тази сутрин бяха споменати имената на Цу-ян и Чен от „Ноубъл хаус“, решихме, че бихме искали веднага да си поговорим с тях. Но малко след като сме пипнали оръжието, Цу-ян е хванал първия самолет за Тайпей. Любопитно, а?
— Той непрекъснато снове напред-назад — каза Дънрос, но притеснението му растеше.
Цу-ян трябваше да дойде тази вечер на неговото тържество. Щеше да е странно, ако не се появи.
Армстронг кимна:
— Изглежда е взел това решение в последния момент — без резервация, без билет, без багаж. Достатъчни са били няколко долара под тезгяха, за да свалят някой и на негово място да качат него. Носел е само дипломатическо куфарче. Странно, а?
Брайън Куок каза:
— Няма никаква надежда да бъде екстрадиран от Тайван.
Дънрос се вгледа в него, после отново погледна Армстронг. Очите му не трепваха и бяха с цвета на морски лед.
— Каза, че имало две съвпадения. Какво е другото?
— Не можем да открием Джон Чен.
— Какво говорите?
— Няма го вкъщи, нито при приятелката му, нито на което и да е от местата, където обикновено ходи. От няколко месеца, с прекъсвания, следим него и Цу-ян. Откакто ни информираха от ЦРУ.
Настъпи тишина.
— Проверихте ли корабчето му? — попита Дънрос, макар и да знаеше, че са го направили.
— Закотвено е на мястото си. От вчера не е изкарвано. Момчето, което се грижи за него, също не го е виждало.