— На игрището за голф?
— Не, не е там — каза Армстронг. — Нито на автомобилната писта. Не е присъствал на изпробването, въпреки че са го очаквали. Няма го, изчезнал е.
6
В заседателната зала всички мълчаха слисани.
— Какво е станало? — попита Кейси. — Цифрите са достатъчно красноречиви.
Четиримата мъже, които седяха около масата, я погледнаха. Ендрю Гавалан, Линбар Струан, Жак де Вил и Филип Чен — членове на Вътрешния съвет.
Ендрю Гавалан бе висок, слаб, четиридесет и седем годишен. Той погледна тестето листа пред себе си. „Дю не ло мо на всички жени в бизнеса“ — помисли с раздразнение.
— Може би трябва да поговорим с господин Бартлет — каза той с неудобство, все още много объркан от факта, че имат работа с жена.
— Вече ви казах, че имам правото да се разпореждам във всички тези области — каза тя, опитвайки се да прояви търпение. — Аз съм финансов и изпълнителен вицепрезидент на „Пар-Кон индъстрис“ и съм упълномощена да водя преговорите с вас. Миналия месец го потвърдихме в писмена форма. — Кейси се владееше. Срещата вървеше много трудно. От първоначалния шок, че е жена до неизбежната и извънредно любезна неловкост. Чакаха я да седне, чакаха да заговори първа, после стояха прави, докато тя не ги покани да седнат, разговаряха за незначителни неща, без желание да се заемат с бизнес, въобще не искаха да преговарят с нея и вместо това й обясняваха как съпругите им с удоволствие ще я разведат по магазините, а след това зяпнаха от учудване, защото тя знаеше и най-малките подробности от проекта за сделката. Всичко това бе част от един стил, с който в нормална ситуация тя можеше да се справи. Но не и днес. „Господи — мислеше си тя, — трябва да успея.“
— Наистина е много просто — каза в началото, опитвайки се да ги освободи от неловкостта. — Абстрахирайте се от факта, че съм жена и ме преценявайте според способностите ми. И така, в нашия дневен ред фигурират три точки: фабриките за полиуретан; нашето предложение за лизинг на компютри и накрая общото представяне на нашите петролно-химически продукти — торове, фармация и спортни стоки из цяла Азия. Първо, нека обсъдим фабриките за полиуретан, запасите от химически смеси и предвидения график за финансиране.
Тя веднага им показа графика и предварително подготвена документация, направи устно резюме на факти, цифри и проценти, на банкови такси и лихви. С прости думи и много бързо, така че дори и най-бавният ум да може да схване проекта. И сега я гледаха втренчено.
Ендрю Гавалан наруши тишината:
— Това е… това е много впечатляващо, мила моя.
— В интерес на истината не съм твоята „мила“ — засмя се Кейси. — Аз съм много костелив орех, когато става въпрос за моята корпорация.
— Non, mademoiselle — каза Жак де Вил с меко галско обаяние, — вие не сте никак костелива. Напротив — имате чудесно тяло.
— Merci, monsieur — отвърна моментално тя и добави леко на сносен френски — но, моля ви, нека засега да оставим формите на тялото ми и да обсъдим формата на тази сделка. Най-добре е да не смесваме двете неща, не мислите ли?
Отново тишина. Линбар Струан предложи кафе.
— Не, благодаря, господин Струан — отвърна Кейси, опитвайки се да се съобразява с обичаите им и да не се обръща към тях на малки имена. — Може ли да съсредоточим вниманието си върху това предложение? Изпратихме ви го миналия месец… Опитала съм се да реша както вашите така и нашите проблеми.
Отново настъпи тишина. Линбар Струан, тридесет и пет годишен, с много приятна външност, със светлоруса коса и сини очи, в които блещукаше дяволит блясък, продължи да настоява:
— Сигурна ли сте, че не искате кафе? Или, може би, чай?
— Не, благодаря. Значи приемате нашето предложение без забележки?
Филип Чен се изкашля и каза:
— По принцип сме единодушни в желанието си да работим съвместно с „Пар-Кон“ в няколко области. Самите заглавия в споразумението го показват. А що се отнася до фабриките за полиуретан…
Тя изслуша неговите обобщения, след което още веднъж се опита да бъде по-конкретна, което беше и целта на срещата. Но вървеше ужасно трудно и тя усещаше силното им смущение и недоволство. „Това са най-неприятните моменти, които някога съм изживявала. Може би причината е в това, че са англичани, а аз никога не съм си имала работа с англичани.“
— Има ли нещо конкретно, което искате да изясним? — попита тя. — Ако има нещо, което не разбирате…
Гавалан рече:
— Разбираме много добре. Представяте ни изчисления, които не са балансирани. Ние финансираме строежа на фабриките, а вие доставяте машините. Но изплащането им ще продължи три години, което ще обърка всички приходи и ще означава липса на печалба за най-малко пет години.