— Казаха ми, че обичаят в Хонконг е разходите по строежа да се възвръщат изцяло за три години — отговори тя също толкова остро, щастлива, че най-после са я предизвикали. — Ние просто ви предлагаме да се съобразим с вашия обичай. Ако искате пет или десет години, ще ги имате, при условие, че същото се отнася и за сградата.
— Вие не плащате за машините — вземате ги на лизинг, а месечната вноска за смесеното дружество е висока.
— Какъв е днес основният лихвен процент на вашата банка, господин Гавалан?
Те се посъветваха, а след това й казаха. Тя поработи няколко секунди с елката си.
— Ако приемете нашето предложение, при днешния процент ще спестявате по 17 000 хонконгски долара седмично от всяка машина, от което, за периода, за който става въпрос… — още една бърза сметка — общите ви печалби ще надхвърлят с 32 процента максимума, на който можете да се надявате. А тук говорим за милиони долари.
Те я гледаха мълчаливо.
Ендрю Гавалан проведе кръстосан разпит за изчисленията, но тя не се поколеба нито за миг. Неодобрението към нея нарасна още повече.
Тишина.
Бе сигурна, че са объркани от нейните изчисления. „Какво още трябва да кажа, за да ги убедя? — мислеше си тя с растяща тревога. — «Струан» ще направят куп пари, ако си размърдат задниците, ние ще направим състояние и най-после ще получа своите твърди пари. Само пяната ще направи «Струан» богати, а «Пар-Кон» ще получава чисто около 80 000 щатски долара месечно през следващите десет години. А Линк каза, че може и аз да получа нещо.“
— Колко искаш? — беше я попитал той, преди да тръгнат от Щатите.
— Петдесет и един процента — бе отвърнала смеейки се. — Щом ме питаш.
— Три процента.
— Моля те, Линк, искам си твърдите пари.
— Ако успееш да свършиш цялата работа, получаваш правото да закупиш 100 000 акции на „Пар-Кон“ на цена с четири долара по-ниска от пазарната.
— Готово. Но аз искам и компанията за пяната — бе казала тя, притаявайки дъх. — Започнах тази работа и я искам. 51 процента. За мен.
— Срещу какво?
— „Струан“.
— Става.
Кейси чакаше, външно спокойна. Когато прецени, че моментът е подходящ, тя каза невинно:
— В такъв случай, да смятам ли, че сме се разбрали и че нашето предложение се приема без възражения? С вас сме квит. Какво по-хубаво от това?
— Аз все още твърдя, че вие не осигурявате 50 процента от средствата за смесеното предприятие — отвърна остро Ендрю Гавалан. — Вземате машините и материалите на лизинг, което значи, че рискувате по-малко от нас.
— Но ние го правим по данъчни съображения и за да намалим размера на преките разноски, господа. Отделяме пари за финансиране на оборота си. Фактът, че получаваме амортизационна отстъпка и различни други отстъпки, няма отношение към въпроса. — И дори още по-невинно, зареждайки капана добави: — Ние финансираме в Щатите, където познаваме добре обстановката. Вие финансирате в Хонконг, където сте експертите.
Куилън Горнт се извърна от прозореца на своя кабинет.
— Пак повтарям, можем да ви предложим по-изгодни условия от тези на „Струан“, господин Бартлет. Независимо за какво става въпрос.
— Ще се борите за всеки долар?
— За всеки долар. — Англичанинът направи няколко крачки, седна зад бюрото си и отново се вгледа в Бартлет. Намираха се на последния етаж на „Ротуел-Горнт билдинг“, която също гледаше към „Конаут роуд“ и морския бряг. Горнт бе здрав мъж, с грубо лице и брада, малко под метър и осемдесет, със сивееща коса, гъсти вежди и кафяви очи. — Не е тайна, че нашите компании си съперничат много сериозно, но мога да ви уверя, че ние можем да ви направим по-добри предложения и да се справим по-добре. В състояние съм да уредя нашата част от финансирането до края на седмицата. Бихме могли да установим взаимноизгодно сътрудничество, вие и аз. Предлагам ви да направим смесена компания, съобразена със законите на Хонконг — тук данъците са наистина съвсем приемливи — 15 процента от спечеленото в Хонконг, а останалото без никакви данъци в цял свят. — Горнт се усмихна. — По-добре отколкото в САЩ.
— Много по-добре — каза Бартлет. Той седеше във висок кожен стол. — Много, много по-добре.
— Това ли е причината за интереса ви към Хонконг?
— Една от причините.
— А какви са останалите?
— Тук все още няма американска организация с размерите на моята, а би трябвало. Живеем във века на Пасифика. Но вие може да имате полза от идването ни. Имаме много възможности, каквито вие нямате и владеем голяма част от американския пазар. От друга страна „Ротуел-Горнт“, както и „Струан“, имат възможностите, които ни липсват, и владеете голяма част от азиатските пазари.