— Как можем да установим стабилни връзки?
— Първо трябва да разбера какво преследват „Струан“. Започнах преговори с тях и не обичам да се отказвам по средата.
— Веднага мога да ви кажа какво преследват: своята печалба, а всички останали да вървят по дяволите. — Усмивката на Горнт бе сурова.
— Сделката, която обсъждахме, ми се струва съвсем честна.
— Няма по-добри от тях, когато става въпрос за това да изглеждат честни и да приемат равно участие, а след това да продават на своя глава, предпочитайки да оберат каймака от печалбите и на всичкото отгоре да задържат контрола в свои ръце.
— С нас това няма да им се удаде.
— Правят го вече почти век и половина. Понаучили са някои номера.
— Както и вие.
— Разбира се. Но „Струан“ са много различни от нас. Ние притежаваме разни неща и компании, а те са по процентите. Държат малко повече от 5 процента в повечето от филиалите си и въпреки това продължават да упражняват пълен контрол чрез специални акции, даващи право на глас или чрез клаузи в устава на дружеството, които правят техния тай-пан, тай-пан на филиала с изключително право за вземане на решения.
— Това изглежда много умно.
— Така е. И те са умни. Но ние сме по-добри и по-откровени, а нашите контакти и влиянието ни в Китай и по бреговете на целия Тихи океан, с изключение на Съединените щати и Канада са по-многобройни от техните и с всеки ден нарастват.
— Защо?
— Защото нашата компания е създадена в Шанхай — най-големият град в Азия, — където сме най-силни. „Струан“ винаги са съсредоточавали усилията си в Хонконг, който доскоро беше едва ли не глуха провинция.
— Но с Шанхай вече е свършено, откакто комунистите откъснаха страната от света през 49-а. Сега през Шанхай не минава никаква международна търговия — всичко минава през Кантон.
— Да. Но шанхайците са били онези, които са напускали Китай и са дошли на юг, пренасяйки парите, ума и куража си и които са направили от Хонконг това, което представлява днес и което ще бъде утре: настоящата и бъдещата столица на целия Тихи океан.
— Повече от Сингапур?
— Разбира се.
— А от Манила?
— Разбира се.
— А Токио?
— Той винаги ще бъде само на японците. — Очите на Горнт блеснаха, а лицето му се покри с бръчици. — Хонконг е най-великият град в Азия, господин Бартлет. Независимо от това кой го управлява, рано или късно той ще управлява Азия… Естествено говоря за търговията, финансите, корабоплаването и големия бизнес.
— А какво ще стане с комунистически Китай?
— Смятаме, че КНР — както наричаме Китайската Народна Република — има полза от Хонконг. Ние сме контролираната „отворена врата“ за тях. Хонконг и „Ротуел-Горнт“ представляват бъдещето.
— Защо?
— Защото откакто Шанхай е индустриалният и бизнес център на Китай, шанхайците са най-предприемчивите хора в Китай и те диктуват темпото. А сега най-способните от тях са тук. Скоро ще разберете каква е разликата между кантонезците и шанхайците. Шанхайците са предприемачите, индустриалците, посредниците и онези, които правят международен бизнес. Няма текстилен или корабен магнат или индустриалец, който да не е шанхаец. Кантонезците се занимават със семеен бизнес, господин Бартлет. Те са самци, докато шанхайците разбират от съдружие, от съвместна дейност и най-вече от банково дело и финанси. — Горнт запали нова цигара. — Ето в това е нашата сила, затова сме по-добри от „Струан“ и затова рано или късно ще бъдем номер едно.
Линк Бартлет разглеждаше внимателно човекът, който седеше срещу него. От досието, което бе изготвила Кейси, знаеше, че Горнт е роден в британско семейство в Шанхай, че е на четиридесет и осем, вдовец, с две големи деца и че от 42-а до 45-а е служил като капитан в австралийската пехота в Тихия океан. Знаеше също, че ръководи много успешно „Ротуел-Горнт“ като частно феодално владение, което бе поел от баща си преди осем години.
Бартлет се намести в дълбокия кожен стол:
— След като със „Струан“ сте съперници и сте толкова сигурен, че все някой ден ще бъдете номер едно, защо чакате? Защо не ги превземете още сега?
Горнт го наблюдаваше, а насеченото му лице не трепваше.
— Няма нещо на този свят, което да желая по-силно. Но все още не мога. Преди три години бях съвсем близо до целта — те надцениха собствените си възможности, джосът на предишния тай-пан му бе изневерил.
— Джос?
— Това е китайска дума, която означава късмет, съдба, но е малко по-силна. — Горнт го гледаше замислено. — Тук хората са много суеверни. Джосът е много важно нещо, както избирането на подходящия момент. Джосът на Аластър Струан му изневери или се обърна. Миналата година беше катастрофална за него и тогава, отчаян, той предаде властта в ръцете на Йан Дънрос. Бяха почти разорени. Започна масова разпродажба на акциите им. Взех да купувам, но Дънрос се измъкна от тази ситуация и стабилизира пазара.