Делото беше по страниците на вестниците. Шест месеца преди това, през март държавният секретар, отговарящ за военните въпроси Джон Профумо, официално беше отрекъл, че е имал любовна връзка с известната проститутка Кристине Келер, едно от няколкото момичета, които внезапно бяха се изкачили до международни забележителности заедно с техния сводник Стефен Вард. Започнаха да се разнасят непотвърдени слухове, че момичето имало любовни отношения с едно съветско аташе и добре известен агент на КГБ, командирът Евгени Иванов, който бил повикан в Русия предишния декември. В последвалия шум, Профумо се оттегли, а Стефен Вард се самоуби.
Любопитно е, че тази връзка беше разкрита на пресата в идеалното за руснаците време. Все още нямам никакво доказателство, но по мое мнение това не е просто съвпадение. Спомнете си, че съветската доктрина раздели и конфронтира страните: Северна и Южна Корея, Източна и Западна Германия и т.н., а след това даде възможност на подчинените си да работят за тях. Ето защо смятам, че просъветските социалисти ще помогнат Великобритания да се раздели на Англия, Шотландия, Уелс и Южна и Северна Ирландия (наблюдавайте Ейре и Северна Ирландия, което е една готова арена за съветските забавления).
А сега за предложения от мен План номер едно за „Ноубъл хаус“ в случай на непредвидени обстоятелства: да бъдем предпазливи с Англия и да се съсредоточим основно върху Шотландия. Нефтът в Северно море би направил Шотландия изключително независима. Хората са малко, смели и националисти. Като независима единица с едно значително количество от запаси от нефт Шотландия ще бъде действена и в състояние да се защити. Една силна Шотландия вероятно би могла да наклони везните и да помогне на нестабилната Англия… нашата бедна страна, мистър Дънрос. Много се страхувам за Англия.
Възможно е това да е още една от моите теории с далечен прицел. Но да разгледаме Шотландия, Абърдийн в светлината на едно ново Северно море.
„Смешно! — избухна Дънрос, спря да чете и се замисли, а след това се предупреди: — Недей да приказваш прибързано! А. М. Г. понякога стига надалеч, та чак до преувеличаване. Той е десен империалист, на който му се привиждат петнадесет червени под всеки креват. Но това, което казва, е много вероятно да е така. В такъв случай трябва да му се обърне внимание. Ако се появи огромен недостиг на нефт в световен мащаб и ние сме подготвени за това, бихме могли да направим състояние. Сега ще бъде лесно да се купува в Абърдийн, лесно да се започне оттегляне от Лондон. Единбург има всички модерни условия за банковото дело, комуникациите, пристанищата, летища, от които ще имаме нужда, за да работим ефикасно. Шотландия за шотландците, с изобилие от нефт за експорт? Напълно жизнени, но не отделно, а някак си вътре в силна Британия. Но ако ситито на лондонския парламент и «Треднийдъл стрийт» бъдат задушени от ляво крило…“ — Косата на тила му настръхна при мисълта, че Британия може да бъде погребана под савана на социализма. — „Ами Робин Грей? Или Джулиън Бродхърст? Те със сигурност ще национализират всичко, ще заграбят нефта в Северно море, ако има такъв, и ще пратят Хонконг на блока. Вече казаха, че ще го направят.“
С усилие се откъсна от тази мисъл, оставяйки я за по-късно, обърна страницата и отново зачете:
По-нататък, смятам, че съм идентифицирал три от „къртиците“ на „Севрин“. Информацията струваше скъпо, възможно е да имам нужда от допълнителни пари преди Коледа, тъй като не съм сигурен в точността. Опитвам се да направя кръстосана проверка веднага, защото разбирам, че това е важно за вас. Предполага се, че, къртиците са: Джейсън Плъм от една компания наречена „Ейжън пропърти“, Лайънъл Так в телефонната компания и Жак де Вил в „Струан“…
— Невъзможно! — избухна Дънрос на глас. — А. М. Г. е полудял! Не може да бъде нито Плъм, нито Жак, напълно, абсолютно невъзможно. Няма никакъв начин те да…
Частният му телефон започна да звъни. Той автоматично вдигна слушалката.
— Да?
— От телефонната служба за отвъдморски разговори — мистър Дънрос?
— Кой го търси, моля? — запита грубо той.
— Мистър Дънрос ще приеме ли разговор за своя сметка от Сидни, Австралия от някой си мистър Дънкън Дънрос?
Дъхът на тай-пана спря.
— Разбира се! Здравей, Дънкън… Дънкън?
— Татко?
— Здравей, сине, добре ли си?
— О, да, сър, напълно! — безпокойството му отлетя. — Извинявай, че се обаждам по време на работа, татко, но за полета ми за понеделник няма места…