— О, бях я забравил. Как е тя?
— В добра форма — каза Дънрос, като си повтаряше, че трябва да бъде възрастен, умен и да не се тревожи, и че е съвсем нормално момичетата и момчетата да бъдат момичета и момчета. Да, но за Бога трудно е, ако си баща. — Е, Дънкън до понеделник! Благодаря, че се обади!
— О, да, и татко, Шийла ме докара до Сидни. Тя… тя ще прекара уикенда с приятели и ще ме изпрати. Довечера ще ходим на кино, „Лорънс от Арабия“, гледал ли си го?
— Да, току-що пристигна в Хонконг, ще ти хареса.
— О, супер! Ами, довиждане, татко, трябва да тичам… обичам те.
— Обичам те — каза той, но отсреща вече нямаше никой. „Колко съм щастлив със съпругата ми и децата ми — помисли си Дънрос и веднага добави: Моля те, Господи, нека нищо лошо не им се случи.“
Отново погледна писмото с усилие.
„Невъзможно е Джейсън Плъм или Жак де Вил да са комунистически шпиони. Нищо, което са казали или направили не е показало това. А Лайънъл Так? Не, той също не. Слабо го познавам. Той е един грозен непопулярен човек, който се държи настрани, но е в отбора по крикет, член на «Търф клъб». Никога ли не е бил интерниран в Стенли между 42-ра и 45-та? Възможно е да е той, но другите двама? Невъзможно!
Жалко, че А. М. Г. е мъртъв. Веднага щях да му се обадя за Жак и…
Мили боже! Дънкън и една осемнадесетгодишна майка! Благодаря на Бога, че не е най-малката на Том Скрагър. На колко години е Присила сега? На четиринадесет, добре оформена и изглежда по-голяма. Момичетата изглежда съзряват по-рано…“
Той изпъшка. „Чудя се дали трябва да направя за Дънкън това, което направи Чен-Чен за мен.“
Продължи да чете.
… Както казах, не съм абсолютно сигурен, но моят източник обикновено е безпогрешен.
Със съжаление трябва да кажа, че войната се сгорещи откакто открихме и хванахме Блейк Васал — незначителния чиновник от Адмиралтейството — и Филби, Бърджис и Маклийн. Между другото са ги видели в Москва. Очаквам шпионажът радикално да нарасне в Азия. Хванахме на тясно първия секретар от съветското посолство в Канбера, Австралия и му беше наредено да напусне страната през февруари. Това прекъсна неговата австралийска мрежа, която вярвам, е била свързана с вашия „Севрин“ и по-нататък се вмъкват в Борнео и Индонезия.
Сега свободният свят е напълно инфилтриран. МИ–5 и МИ–6 са заразени. Дори ЦРУ. Докато ние бяхме наивни и доверчиви, нашите опоненти осъзнаха, че бъдещото равновесие ще зависи от икономическата, както и от военната мощ и успяха да придобият — да откраднат нашите тайни от промишлеността.
Странно е, че средствата за масова информация на нашия свободен свят не успяват за съжаление да изтъкнат, че целият съветски напредък се дължи на някое от нашите откраднати изобретения или технологии, че без нашата огромна и постоянно растяща финансова помощ и кредити за закупуване на жито и технологии не могат да започнат и да развиват цялата си военнопромишлена инфраструктура.
Препоръчвам ви да използвате вашите контакти в Китай, за да ги укрепите за в бъдеще. Съветите все повече и повече набелязват Китай като враг номер едно. Също така странно е, че вече не изпитват онзи параноичен страх от Съединените щати, които несъмнено са най-силната военна и икономическа мощ в света. Китай, който сега е икономически и военно слаб, като изключим броя на войниците, с които разполага действително не представлява никаква военна заплаха за тях. Дори и така, Китай ги плаши.
Една от причините е петте хиляди мили обща граница. Друга е националната вина за огромните площи от исторически китайски територии, които Съветска Русия е погълнала през вековете. Трета — познаването на китайците като народ търпелив, но с отколешни спомени. Един ден те ще си възвърнат земите. Винаги са си връщали земите, когато това е било възможно. Многократно изтъквах, че крайъгълният камък на съветската (империалистическа) политика е да изолира и надроби Китай, за да го поддържа слаб. Най-голямото страшилище за тях е тристранен съюз между Китай, Япония и САЩ. Вашата „Ноубъл хаус“ трябва да работи за това. (А също така и един общ пазар между САЩ, Мексико и Канада, изключително важно според мен, към един стабилен американски континент). Къде другаде, ако не през Хонконг и следователно през вас ще мине цялото вътрешно богатство на Китай?
И накрая отново за „Севрин“. Поех огромен риск и приближих нашата най-безценна придобивка към самото сърце на КГБ, ултрасекретния пети отдел. Току-що разбрах, че самоличността на Артър, шефа на „Севрин“ е Класификация едно, недосегаем. Единственото е, че мъжът е англичанин и един от неговите инициали е Р. За съжаление струва ми се твърде недостатъчно.