Очаквам с нетърпение да ви видя. Помнете, че моите доклади никога не трябва да преминават в други ръце.
Дънрос запомни телефонния номер от Женева наизуст, записа го с код в адресната си киша и запали клечка кибрит. Видя как хартията за писмо се изви и започна да гори.
Р. — Робърт, Ралф, Ричард, Робин, Род, Рой, Рекс, Рупърт, Ред, Родни и пак Роджър. И Робърт. Робърт Армстронг или Роджър Крос или, или кой?
Господи!
— Женева 871–65–65.
Обзе го умора. Сънят му беше неспокоен, сънищата го връщаха обратно към войната, към горящата кабина, усети миризмата на изгоряло, а след това се събуди, почувства студ, вслуша се в дъжда. Стана тихо, Пен спеше. Грейт хаус беше притихнала, освен старата Ах Тат, която както винаги си приготвяше чая. После на хиподрума, преследван цял ден, враговете му го приближават и нищо друго, освен лоши новини.
„Бедният, Джон Чен — помисли си той и направи усилие да надмогне умората си. — Може би ще мога да поспя между пет и шест. Тази вечер ще имам нужда от цялата си съобразителност.“
Телефонистката го свърза.
— Ja — каза нежен глас.
— Hier ist хер Дънрос im Хонконг. Фрау Гресенхоф bitte — каза той на добър немски.
— О! — последва дълга пауза. — Ich bin фрау Гресенхоф. Тай-пан?
— Ah so desu! Ohayo gozaimasu. Anata wa Anjin Riko-san? — попита той, а японският му акцент беше отличен. Добро утро. Вашето име е и Рико Анджин, нали?
— Hai. Hai, dozo. Ah, mihongo wa jotzu desu. Да. Вие говорите японски много добре.
— Iye, sukoschi, gomen nasai. Не, за съжаление само малко — като част от обучението си той беше прекарал две години в техния офис в Токио. — О, толкова много съжалявам — продължи той на японски, — но се обаждам във връзка с мистър Гресенхоф. Чухте ли!
— Да — той долови тъгата. — Да. Чух в понеделник.
— Току-що получих писмо от него. Той пише, че вие имате някакви, някакви неща за мен — попита предпазливо той.
— Да, тай-пан. Имам.
— Ще ви бъде ли възможно да ги донесете тук? Страшно съжалявам, но не мога да дойда при вас.
— Да. Разбира се — каза тя колебливо, а японският й беше мек и приятен. — Кога трябва да дойда?
— Колкото може по-скоро. Ако отидете до нашия офис на авеню „Берн“ до няколко часа, да кажем до обяд, за вас ще има пари и билети. Сигурен съм, че има самолет на швейцарските авиолинии, който тръгва днес следобед.
Отново колебание. Той търпеливо чакаше. Писмото на А. М. Г. се сгърчи в пепелника, догаряйки.
— Да — каза тя. — Възможно е.
— Ще направя всичко необходимо. Искате ли някой да пътува с вас?
— Не, благодаря — каза тя така тихо, че той трябваше да се напрегне, за да я чува добре. — Моля да ме извините за безпокойството, което ви причинявам. Аз ще уредя всичко.
— Разбира се, не ме безпокоите. Моля ви идете до моя офис на обяд… Между другото, времето тук е топло и влажно. А, извинете, моля извинете ме, че питам, но вашият паспорт швейцарски ли е или японски и под какво име ще пътувате?
Една още по-дълга пауза.
— Аз бих… Мисля, че трябва… Ще бъде швейцарски, ще пътувам като Рико Гресенхоф.
— Благодаря мисис Гресенхоф. С нетърпение очаквам да ви видя. Kiyoskette, — завърши той. — Безаварийно пътуване!
Постави замислено слушалката на вилката. Остатъкът от писмото на А. М. Г. се изви и умря с тънка струйка дим. Той внимателно натроши пепелта на прах.
А сега, какво да прави с Жак?
44
Жак де Вил вървеше мъчително нагоре по мраморните стъпала на хотел „Мандарин“ към мецанина изпълнен с хора, които късно пиеха чай.
Той съблече шлифера си и мина през тълпата. Усещаше се много стар. Току-що говори със Сюзан в Ница. Специалистът от Париж отново изследвал Аврил и счита, че вътрешните й наранявания може да не се окажат толкова сериозни както се е предполагало първоначално.
— Казва, че трябва да бъдем търпеливи — му каза Сюзан. — Но Богородице, как бихме могли? Бедното дете е разстроено и губи ума си. Тя продължава да повтаря: Но аз бях шофьорът, мамо, аз. Заради мен Борже не е жив, заради мен. Страхувам се за нея, шери.
— Тя знае ли вече, че тя… за вътрешните си органи?
— Не, още не. Докторът каза да не й казваме преди той да е сигурен. — Сюзан се разплака.
С огромна болка той я успокои, доколкото можа и й каза, че ще се обади отново след час. Размисли какво трябва да прави, а след това се приготви, излезе от офиса си и дойде тук.