— Пий, товарищ — каза Джини, подавайки му чашата. — В такъв случай аз пия, а?
Той се ухили взе водката и плъзна преценяващо ръката си по хубавичкия й малък задник.
— Джини, галубчик, ти си добро момиче.
— Разбира се. Аз най-доброто момиче за теб. — Тя протегна ръка и погали крайчеца на ухото му. — Ще си поиграем ли?
— Защо не?
Изпи огнената течност пестеливо, понеже му се искаше да има още. Мъничките й чевръсти пръсти разкопчаваха ризата му. Той я възпря за миг и я целуна, тя прие с удоволствие целувката му и отвърна със същото.
— Чакай докато дрехите съблечени, а? — изкиска се тя.
— Знаеш ли, следващата седмица тръгвам — каза той като я държеше в мечешката си прегръдка. — Какво ще кажеш и ти да дойдеш, а? Почивката, която все ти обещавам?
— О, наистина ли? — усмивката й беше щастлива. — Кога? Кога? Ти не се шегува?
— Можеш да дойдеш с мен — ще спрем в Манила, първата ни спирка е в Манила, след това на север и обратно тук след месец.
— О-о, един истински месец… о, Греги! — Тя го прегърна с цялата си сила. — Ще бъде най-страхотното капитанско момиче в цял Китай.
— Да, да ще бъдеш.
— Кога тръгва… кога ние тръгва?
— Другата седмица. Ще ти кажа кога.
— Добре утре става, взема паспорт…
— Не, не паспорт, Джини. Никога няма да ти дадат. Онези Виблядокс ще те спрат. Те никога няма да ти позволят да дойдеш с мен. Онези мръсни полицаи никога няма да ти позволят да дойдеш с мен.
— Тогава какво прави, а?
— Ще те пренеса контрабанда на кораба в един сандък. — Смехът му беше силен. — А може би на вълшебно килимче, а?
Тя се взря в него с тъмните си очи — големи, преливащи и нетърпеливи.
— Верно, вземаш ме? Верно? Един месец на твоя кораб, айейа!
— Поне месец. Но не казвай никому. Полицията ме наблюдава през цялото време и ако узнае ти няма да можеш да дойдеш с мен. Ясно?
— Всички богове са свидетели, на никой няма да кажа, даже и на майка ми. — Джини се закле с жар, след това го прегърна отново страшно щастлива. — Еееий, ще стана много важна като жена на капитана.
Още една прегръдка и тогава позволи на пръстите си да дирят греха, а той потръпна безволево. Тя се изсмя и продължи да го разсъблича.
— Ще имаш най-хубавите часове, най-хубавите.
Вещо използваше пръстите и устните си, концентрирана върху задачата си докато той извика, чувствайки се равен на боговете. Ръцете и устните й останаха върху него до онзи момент, в който имаше и най-малката частица удоволствие. Тогава спря много доволна, че е свършила работата си добре. Самата тя не изпитваше върховно блаженство, въпреки, че няколко пъти се престори, за да му достави удоволствие. Само два пъти от всичките беше достигнала зенита, но и двата пъти беше много пияна и не съвсем сигурна дали е било така или не. Само с нощния Ток от „Виктория енд Албърт“ постигаше върха всеки път.
„Всички богове са благословили съдбата ми — помисли си щастлива. — С едномесечната почивка и допълнителните пари, които Грегор ще ми даде, и джос още една година с него ние ще имаме достатъчно пари, за да отворим собствен ресторант и аз мога да имам синове и внуци и да се слея с боговете. О, колко съм щастлива.“
Беше изморена, защото здравата поработи. Сви се по-удобно срещу него, затвори очи. Харесваше го и беше благодарна на боговете, че й помогнаха да преодолее отвращението си към неговия ръст, бялата му като на крастава жаба кожа и горчивата миризма на тялото му. Уморена и щастлива заспа.
Суслов не спеше. Денят беше добър и за кратко много ужасен. След срещата с Крос на състезателната писта той се върна на кораба си ужасен, че би могло да има изтичане на информация от „Иванов“. Беше кодирал информацията за операция „Пресъхнал поток“ и всички останали неща, и ги беше изпратил от личната си кабина. Пристигащите съобщения, че Ворански няма да бъде заменен преди следващото посещение на „Съветски Иванов“, че специалният експерт Коронски ще бъде свободен и ще пристигне от Банкок на 12-часово наблюдение и че той, Суслов ще трябва да се свърже директно с Артър.
„Не пропускай да получиш копия от папките на А. М. Г.“
Спомни си как през него премина ледена тръпка от това „не пропускай“. Толкова малко провали, толкова много успехи, но се помнеха само провалите. „Кой от кораба? Кой прочете папката на А. М. Г., освен мен? Само Дмитрий Меткин, моят помощник-капитан. Невъзможно е да е той. Изтичането трябва да е от другаде. Доколко може да се довери на Крос? Не много, но този човек безспорно е най-ценната придобивка, която имаме в Азия и той трябва да бъде защитаван на всяка цена.“