— Деветнадесет.
— Ха! Полицаите винаги лъжат.
— От къде знаеш, че съм полицай?
— Шефът ми каза. Само двадесет долара, а?
— Кой е шефът? Кой от всичките?
— Тя. Зад бара. Тя е мама-сан.
Армстронг се вгледа през дима. Жената беше суха и мършава на около петдесет, потеше се и работеше здраво, като не преставаше да върти вулгарни закачки с моряците докато изпълняваше поръчките.
— От къде знае тя, че аз съм полицай?
Лили отново вдигна рамене.
— Слушай, тя ми каза да те правя щастлив, или айде на улицата. Да идем горе, а?
Детето стана. Сега видя страха й.
— Седни — нареди той.
Тя седна още по-изплашена.
— Ако не ти доставя удоволствие тя ще ме из…
— Ти ми доставяш удоволствие — въздъхна Армстронг. Това беше стар номер. Ако отидеш — плащаш, ако не — плащаш, а шефът винаги ти изпраща млада. Той подаде петдесет долара.
— Ето. Иди и ги дай на мама-сан с моите благодарности. Кажи й, че сега не мога да правя цуни-гуни, защото съм в месечното си неразположение. Имам една достопочтена червена гостенка.
Лили го изгледа глупаво, а после се изкикоти като старица.
— Айейа, по дяволите всички богове, това е добре.
Тя си тръгна, вървеше трудно с високите си токове, нейният безсрамен cheong-sam срязан много високо, показваше много слабите й крака и задни части.
Армстронг изпи бирата, плати сметката и се изправи, пробивайки си път към вратата през потните кряскащи моряци.
— Ти добре дошъл винаги — извика мама-сан когато мина край нея.
— Знам — отговори той без злоба.
Дъждът вече само ситно ръмеше. Притъмняваше. На улицата имаше много повече моряци, всичките американци. Капитаните бяха наредили на британските си моряци първите няколко дни да не излизат от този район. След миг се отдели от „Глоу систър“ и крайбрежната улица, и започна да се шляе из тълпата нагоре по „О’Браян роуд“. Градът миришеше хубаво, беше чист и измит. На ъгъла той зави по „Лошард роуд“ и най-накрая намери уличката, която търсеше. Тя беше оживена както обикновено, с улични сергии и магазини и мършави кучета, пилета в клетки сушени печени патици, меса, които висяха на ченгели, зеленчуци и плодове. Непосредствено до изхода на уличката имаше малка сергия със столове под един навес. Той кимна с глава на собственика, избра си един тъмен ъгъл, поръча си купа сингапурска юфка — чудесна, леко запържена, юфка, тънка като фиде, с червен пипер, подправки и с кълцани скариди и пресни зеленчуци. Чакаше.
Брайън Куок.
Винаги обратно при Брайън Куок.
И обратно към 40 000 в използвани банкноти, които намери в чекмеджето на бюрото си, онова, което винаги държеше заключено.
„Съсредоточи се — каза си той — или неволно ще направиш грешка, ти ще сгрешиш. Не можеш да си позволиш една грешка.“
Беше уморен, чувстваше някаква непреодолима мръсотия, която не може да се изчисти със сапун и топла вода. С усилие накара очите си да търсят жертвата, ушите му да долавят уличните звуци.
Едва беше изпразнил купата си, когато видя американския моряк. Мъжът беше слаб, носеше очила и се извисяваше над пешеходците китайци, въпреки че ходеше леко приведен. Ръката му беше около една уличница. Тя носеше чадър и се влачеше след него.
— Не, не тук мили — увещаваше го тя. — Моя стая друга страна… разбира?
— Разбира се, сладурче, но първо ще минем оттук, а после ще отидем по твоя път. А? Хайде, скъпа.
Армстронг хлътна по-навътре в сянката. Гледаше ги как приближават и се чудеше дали това е онзи. Акцентът му беше южняшки и звучеше приветливо, гласът му беше мелодичен и наближаваше тридесетте. Докато се шляеше по оживената улица гледаше насам-натам и се опитваше да се ориентира. Забеляза шивашкото ателие на един от ъглите на улицата, което се наричаше „Ушиване на костюми Поптинг“, а срещу него малък ресторант. Грубо написан знак сочеше към един стълб — „Добре дошли на американските моряци“. От колонка с китайски йероглифи, изписани ясно се четеше: Ресторант „1000 години здраве за Мао“.
— Айде, сладурче — каза сияещият моряк. — Хайде да изпием по една бира тук.
— Това място не добро, мили, по-добре ела мой бар, а?
— По дяволите, ще пием бира тук.
Тя го последва намръщено.
— Бира. Две бири! „Сан Мигел“, а? Пила ли си, а?
Армстронг ясно виждаше и двамата. Около една от масите имаше четирима кули, които шумно поглъщаха юфка и супа. Погледнаха моряка и момичето. Един от тях каза нещо неприлично и другите се разсмяха. Момичето се изчерви и се обърна с гръб. Морякът се тананикаше внимателно оглеждайки се наоколо като процеждаше бирата си, а после се изправи.