Армстронг вещо го пребърка. Никакви бележки или филмова касета.
— Къде го сложи? — попита той.
— Аз не разбира.
Омразата на мъжа не тревожеше Армстронг. Той не питаеше никаква злоба към него, беше една цел, хваната в капана. „Чудя се кой е купил това нещастно леке, изплашено до смърт. И то с право, защото сега скъсва с КГБ и със собствените си хора завинаги, все едно, че е умрял. Чудя се защо това е наша победа, а не на стария Роузмънт и на неговите момчета от ЦРУ? Как така ние сме единствените, които знаят за пратката, а не янките? Как Крос е разбрал това? Всичко, което му казан беше къде и кога и че пратката ще бъде оставена от един моряк от самолетоносача и взета от някой на «Иванов».“
— Ти отговаряш Робърт, и моля те не обърквай нещата.
— Няма. Но моля те доведи някой друг за Брайън Куок.
— За последен път, Робърт, води разследването на Куок и помогни на разузнавателната служба докато те освободя. И ако ме изпортиш ще те изхвърля от полицията от Хонконг, ще те лиша от пенсия и едва ли трябва да ти напомням, че ръката на разузнавателната служба е много дълга. Съмнявам се, че отново ще работиш, освен ако не станеш престъпник, а тогава Бог да ти е на помощ. Ясен ли съм?
— Да, сър.
— Добре.
Армстронг потрепери. „Невероятно щастливи сме, че го хванахме. Ако Спектакълс Уу не беше дошъл от Нинг-ток, ако старата бавачка не беше говорила с Бившия вълк, ако фалитът на банката… Боже, колко много ако. Но тогава това е начинът да хванем едра риба. Повечето пъти истински мръсен неподправен джос. Иисусе Христе, Брайън Куок! Ти, нещастнико!“
Той отново потрепери.
— Добре ли сте, сър? — попита Малкълм Сан.
— Да. — Армстронг отново погледна руснака. — Къде сложи филма, ролката с филма.
Мъжът пак се втренчи в него предизвикателно.
— Не разбирам.
Армстронг въздъхна.
— Разбираш, много добре разбираш.
Голямата черна камионетка премина през тълпата и спря. Излязоха още служители на разузнавателните служби.
— Вкарайте го вътре — обърна се Армстронг към онези, които го държаха.
Тълпата наблюдаваше, бърбореше и се присмиваше докато четиримата влачеха мъжа към камионетката. Армстронг и Сан влязоха вътре след него и затвориха вратата.
— Тръгвай — нареди Армстронг.
— Да, сър.
Шофьорът отпусна амбреажа, провря се през тълпата и се вля в объркания трафик, насочвайки се към централната щабквартира.
— Добре, Малкълм. Можеш да започваш.
Китайският агент извади нож остър като бръснач. Руснакът пребледня.
— Името ти? — попита Армстронг като седеше на пейката срещу него. Малкълм Сан повтори въпроса на руски.
— Дмитрий Меткин — измънка мъжът, все още притиснат като в менгеме от четиримата, без възможност да мръдне. — Моряк, първа степен.
— Лъжец — каза Армстронг спокойно. — Продължавай, Малкълм.
Малкълм Сан сложи ножа под лявото око на мъжа и той почти припадна.
— С това по-късно, шпионин такъв — каза Сан на руски със смразяваща усмивка.
Много изкусно, умишлено със злоба Сан бързо наряза мушамата на ленти, след това моряшката му фланелка, а после и останалите дрехи докато остана гол. Ножът не само не го поряза, дори не го докосна. Внимателното претърсване не даде резултат. Нито обувките, нито токовете, нито подметките.
— Освен да е бил микроточков трансфер, а ние сме го пропуснали досега, трябва да е у него — каза Армстронг.
Сан извади хирургически ръкавици и мехлем и бръкна дълбоко. Мъжът потрепери, изстена и се просълзи от болка.
— Дю не ло мо — щастлив каза Сан. Пръстите му изтеглиха мъничка тръбичка в целофанова опаковка.
Когато се увери, че мъжът е добре затворен той надникна в цилиндричния пакет.
— Прилича на „Минолта“ — разсеяно каза той.
Взе малко хартия и загъна целофана внимателно и седна отново срещу мъжа.
— Мистър Меткин подведен сте под отговорност за участие в шпионска дейност срещу правителството на Нейно Величество и всичките й съюзници. Всичко, което кажете ще бъде взето предвид и използвано като доказателство срещу вас. А сега, сър — продължи той внимателно — вие сте заловен. Ние сме от специалното разузнаване и не се подчиняваме на нормалните — подобно на вашето КГБ. Не искаме да ви нараним, но можем да ви задържим завинаги в единична килия, ако пожелаем. Искаме малко сътрудничество. Само отговорете на няколко въпроса. Ако откажете ще измъкнем със сила информацията, която ни е необходима. Използваме много от техниките на КГБ, а понякога го правим малко по-добре.