Той видя, че в очите на мъжа блесна страх, но нещо му подсказваше, че трудно ще го сломи.
— Как е истинското ви име? Официалното ви име в КГБ?
Мъжът го изгледа втренчено.
— Какъв е чинът ви в КГБ?
Армстронг въздъхна.
— Мога да те предам на моите китайски приятели, друже, ако ги предпочиташ. Те изобщо не те обичат. Твоята Съветска армия прегази цялото село на Малкълм Сан в Манджурия и го изтриха от лицето на земята, както и неговото семейство. Съжалявам, но действително трябва да узная истинското ти име, чина ти на „Съветски Иванов“ и служебното ти положение.
Отново враждебна тишина. Армстронг помръдна с рамене.
— Продължавай, Малкълм.
Сан се протегна и рязко издърпа отвратителният лост от гнездото му, четиримата мъже обърнаха грубо Меткин по корем и го разпънаха на кръст, Сан вкара желязото. Мъжът нададе вик.
— Чакай… — чакай… — прошепна той — чакай… аз съм Дмитрий — още един вик — Николай Леонов, майор, политически комисар.
— Това е достатъчно, Малкълм — каза Армстронг удивен от важността на улова им.
— Но, сър…
— Това е достатъчно — каза Армстронг остро, умишлено го покровителстваше, както Сан беше преднамерено враждебен и ядосано тресна лоста обратно в гнездото му.
— Вдигнете го — нареди той. Дожаля му за мъжа и унижението му. Но не познаваше неуспеха. Когато трябваше да изтръгне информация я получаваше.
Това беше изпитан трик, никога нямаше да проникнат дълбоко, а първият вик беше винаги от паника, а не от болка. Измъчването не се препоръчваше, макар че някои фанатици го правеха въпреки нарежданията. „Това е доста опасна професия — помисли си той мрачно. — Методите на КГБ са по-груби, а китайците имат различно отношение към живота и смъртта, победител и победен, болка и удоволствие — и стойността на един крясък.“
— Не го вземай навътре, мистър Леонов — каза той любезно, след като другите го вдигнаха и сложиха на пейката.
Меткин го заплю и започна да го псува, по лицето му се стичаха сълзи от страх, ярост и безсилие. Армстронг кимна на Малкълм Сан, който извади приготвената превръзка и я задължа здраво върху носа и устата на Меткин.
Тежката отвратително сладка воня на хлороформ изпълни задушната атмосфера. Меткин напразно се опита да се отдръпне, а после притихна. Армстронг провери очите и пулса му, за да се увери, че не симулира колапс.
— Сега можете да го оставите — каза им той. — Справихте се много добре. Ще се погрижа да ви бъдат вписани похвали в досиетата. Малкълм, погрижи се добре за него. Той може да се самоубие.
— Да.
Сан отново седна в клатещия се камион заедно с другите. „Дмитрий Меткин, иначе казано Николай Леонов, майор, КГБ, от «Иванов» и негов политкомисар. Защо такава голяма риба се занимава с такава незначителна работа.“
46
Линк Бартлет внимателно избра вратовръзката си. Беше с бледосиня риза, светлокафяв костюм и вратовръзката — кафява с червена ивица.
Имаше една отворена бира на скрина. Цял ден спори със себе си дали трябва да се види с Орланда или не, дали да каже на Кейси или да не й каже.
Денят беше добър за него. Първо закуска с Орланда, а после до Кай Так, за да провери самолета си и да се увери, че може да го използва за полета с Дънрос до Тайпей. Обяд с Кейси после вълнението на борсата. След затварянето с Кейси взеха ферибота до Каулуун. Брезентовите транспаранти за буря плющяха от дъжда и закриваха гледката, така, че на палубата те обземаше чувство за клаустрофобия и пътуването не беше приятно. Но с Кейси беше приятно. Той усещаше присъствието й, което се подсилваше от историята с Орланда и дилемата.
— Йан е узнал, нали Линк?
— Така ми се струва. Но той е умен, битката още не е приключила, само първата атака.
— Как може да си възвърне позициите? Основният му капитал е с намалени цени.
— В сравнение с миналата седмица, да, но ние не знаем неговия коефициент на печалба. Тази борса е като играта Йо-Йо, ти сама го каза — и е опасна. Йан беше прав за това.
— Обзалагам се, че знае за двата милиона, които даде на Горнт.
— Възможно е. Не би предприел нищо, ако не съществува някакъв шанс. Ще се срещнем ли със Сиймър и Чарли Форестър?
— Да. Полетът на Пан Ам е навреме и ще имам лимузина на разположение. Ще тръгна скоро след като се върнем.
— Мислиш ли, че ще искат да вечерят?
— Не. Ще им трябва време да се адаптират към часовата разлика, преди да им хрумне да гуляят. — Той се намръщи. — Поне така се надявам.
— В колко часа пристига самолетът им?
— 16:50. Ще се върнем към 18.