В шест имаха среща със Сиймър Стайглър. Форестър не беше добре и веднага си легна.
Адвокатът беше нюйоркчанин, хубав мъж, с чуплива сиво-черна коса и тъмни очи и сенки под очите.
— Кейси ме въведе в детайлите, Линк — каза той. — Изглежда, че сме в отлично състояние.
Според предварителна уговорка, Бартлет и Кейси бяха изложили цялата сделка на адвоката си, с изключение на тайното споразумение относно корабите на Дънрос.
— Има няколко клаузи, които бих искал да включа, за да сме защитени — каза Стайглър.
— Добре. Но не искам отново да се водят преговори за сделката. Искам тя да бъде запазена в тайна, така както беше в изложението ни.
— А какво става с „Ротуел-Горнт“? Най-добре е да проучиш въпроса, а? Може да издадем фиктивна полица на „Струан“.
— Не — каза Кейси. — Оставете Горнт и Дънрос сами, Сеймър. — Те не казаха на Стайглър и за частната сделка на Бартлет с Горнт. — В Хонконг е много по-сложно отколкото си мислехме. Най-добре е да оставим нещата такива каквито са.
— Така е добре — каза Бартлет. — Оставете Горнт и Дънрос на мен и Кейси. Заемете се само с техните адвокати.
— Какво представляват те?
— Англичани. Много почтени — каза Кейси. — Срещнах се с Джон Даусън на обяд. Дънрос трябваше да присъства, но изпрати Жак де Вил. Той е един от директорите на „Струан“. Занимава се с общите въпроси и отчасти с финанси. Жак е много добър, но Дънрос движи и решава всичко. Това е.
— Дали да не извикаме Даусън по телефона още сега? Ще се срещна с него на закуска, да кажем в осем, тука.
Бартлет и Кейси се засмяха.
— Не става, Сиймър. Най-спокойно ще бъде около десет и двучасов обяд. Те ядат и пият така, сякаш е за последен път и всичко е на „стари приятелю“.
— В такъв случай ще се видя с него следобед, когато ще е добродушен и може би ще го понаучим на някой и друг номер — каза Сиймър Стайглър, а погледът му стана остър. Той потули една прозявка. — Трябва да се обадя в Ню Йорк, преди да захъркам. Имам всички документи за обединението с „G x R“…
— Аз ще ги взема — каза Кейси.
— Освен това купих блок от 200 000 акции от „Ротуел-Горнт“ по 23.50. — Как вървят днес?
— По 21.
— Боже, Линк, ти си закъсал с 300 бона — каза Кейси разтревожена. — Защо да не продадеш и да купиш отново? Ако има възможност.
— Не. Ще задържам капитала — Бартлет не беше обезпокоен за капитала на Ротуел, защото беше далеч напред в дела си от номера на Горнт за краткосрочна продажба. — Защо не приключиш за тази вечер, Сиймър? Като станеш сутринта ще закусим тримата заедно, да кажем в осем?
— Добра идея. Кейси ще ми уредиш ли среща с Даусън?
— Това ще е първото нещо. Те ще се срещнат с теб сутринта по някое време. Тай-панът, Йан Дънрос им е казал, че нашата сделка е от първостепенно значение.
— Би трябвало — каза Стайглър. — Нашата първа вноска по ипотеката ще откачи Дънрос от ченгела.
— Ако оцелее — отбеляза Кейси.
— Днес те има, утре те няма, така че нека да се забавляваме. — Това беше една от любимите реплики на Сиймър и фразата му все още кънтеше в главата на Бартлет. Днес те има, утре те няма… като пожара снощи. Можеше и да свърши зле. „Можех да си тресна главата така както направи онзи нещастник Пениуърд. Човек не знае кога ще му дойде редът. Твоята злополука, твоят куршум, или твоята беда. Отвън или отвътре. Като татко! Господи — загорял и здравеняк, едва ли е бил болен и ден през живота си, а после рак и за три месеца си замина — беше страшен за гледане и умря в големи мъки.“
Бартлет усети, че внезапно изби пот по челото му. Беше ужасно, по време на развода си погреба баща си, майка му се побърка и всичко се разпадаше. Осигуряването на жена му и децата беше несправедливо уредено. Той едва успя да запази контрол над компаниите, да изплати дължимите суми, без да се налага да разпродава. Все още продължаваше да плаща въпреки, че тя се омъжи повторно — нарастващата издръжка на децата му, както и за тяхното обезпечаване в бъдеще.
„Всеки цент все още е болка, не заради самите пари, а заради несправедливия закон на Калифорния — една трета за адвоката докато смъртта ни раздели, изцеждан от моя и от нейния адвокат. Един ден ще им отмъстя, — за пореден път мрачно си обеща Бартлет. — На тях и на всичките други проклети паразити.“ С усилие ги захвърли настрана. За днес.
— Днес те има, утре те няма, затова нека да се забавляваме — повтори той докато си отпиваше бирата, завърза вратовръзката си и се огледа в огледалото. Без да се суети. Обичаше да живее, без да се самоизтъква и беше в хармония със себе си, знаеше кой е и какво иска. Войната му помогна за това. Оцеляването след развода, оцеляването без нея, откритието за нея и живота му с това откритие — Кейси — единственото прекрасно нещо през цялата тази година.