„Кейси. Какво Кейси?
Нашите правила са съвсем ясни. Винаги са били такива. Тя ги установи: ако аз имам среща или тя има среща — никакви въпроси и никакви взаимни упреци.
Тогава защо съм така напрегнат сега, когато реших да се видя с Орланда, без да казвам на Кейси?“
Погледна часовника си. Почти беше време за тръгване.
Едно нерешително почукване на вратата и тя веднага беше отворена и нощният Сонг засия.
— Госпожица — съобщи старецът и направи крачка встрани.
Кейси се приближаваше по коридора със сноп хартии и тетрадки в ръка.
— О, здрасти, Кейси — каза Бартлет, — тъкмо щях да ти се обадя.
— Здрасти, Линк — извика тя, а после каза — Doh jeh — на кантонезки на стареца. Походката й беше щастлива, когато влезе в апартамента с две спални. — Има нещо за теб.
Тя му подаде куп телекси и писма и отиде до барчето, за да си налее едно сухо „Мартини“. Беше във всекидневни дрехи, сив панталон, който подхождаше на слабата й фигура, сиви обувки с равни подметки и сива копринена риза, отворена около врата. Косата й беше вързана отзад. Тази вечер беше с очила, а не както обикновено с контактни лещи.
— Първите няколко се отнасят до обединението „G x R“. Подписано, подпечатано, доставено, влизаме във владение на втори септември. Има потвърдено заседание на Управителния съвет за петнадесет часа в Лос Анжелос — така имаме на разположение много време, за да се върнем. Аз по…
— Оправи легло, господарю? — прекъсна я важно нощният Сонг от вратата.
Бартлет отвори уста, за да каже „не“, но Кейси вече му даде знак с глава.
— Um ho — каза тя любезно на кантонезки като произнасяше думите добре и грижливо — Cha z’er, doh jeh — не, благодаря, направете го по-късно.
Нощният Сонг я изгледа глупаво.
— К’во?
Кейси повтори. Старецът изсумтя раздразнен, че Златни Косми показваше лошо възпитание, като се обръщаше към него на неговия език.
— Оправи легло, айейа! Сега, айейа? — запита той на лош английски.
Кейси повтори репликата на кантонезки и отново никаква реакция, отново започна, после спря отегчено и каза на английски:
— О, няма значение! Не сега! Можеш да го направиш по-късно.
Нощният Сонг засия като я накара да преклони глава.
— Да, госпожице.
Той затвори вратата с достатъчно силно затръшване, за да отбележи своята победа.
— Магаре — промърмори тя. — Трябваше да ме разбере. Знам, че го казах правилно, Линк. Защо така упорито се правят, че не разбират? Опитах с моята прислужница, но всичко, което каза тя също беше „К’во?“ — тя се засмя напук на себе си докато имитираше грубото гърлено „К’во казва, айейа?“
Бартлет се засмя.
— Те са само неуки. Но ти къде научи китайски?
— Това е кантонезки. Взех учител — намерих един час време тази сутрин, мислех си, че би трябвало поне да мога да кажа: Здрасти, добро утро, дайте ми сметката, моля… обикновени неща. Дявол да го вземе, сложно е. Всичките тези тонове. В кантонезкия има седем тона, т.е. седем начина за произнасянето на една дума. Молиш за чек, това е mai dan, но ако сгрешиш мъничко, това вече ще означава пържени яйца — те също са mai dan, и единият ще ти даде 50, келнерът ще ти донесе пържените яйца, просто те слагат на място.
Тя отпи от мартинито си и си сложи една маслина.
— Имах нужда от това. Искаш ли още една бира?
Бартлет поклати глава в знак на отказ.
— Това е чудесно — беше изчел всички телекси. Кейси седна на канапето и отвори бележника си.
— Обади се секретарката на Винченцо Банастазио и ме помоли да потвърдя резервацията на апартамента му за събота…
— Не знаех, че ще идва в Хонконг. А ти?
— Мисля, че си спомням, че каза нещо за ходене в Азия миналия месец на пистата в Дел Мар, по времето, когато Джон Чен беше там. Това за Джон е ужасно, нали?
— Надявам се, че ще хванат онези Бивши вълци. Мръсници, да го убият и да сложат онзи знак върху него по този начин. Написах съболезнователно писмо от нас до баща му и съпругата му Дайан. Спомняш ли си, че се видяхме с нея у Йан и в Абърдийн. Господи, струва ми се, че беше преди един милион години.
— Да — Бартлет се намръщи. — Аз още не мога да си спомня Винченцо да е казал подобно нещо. Тук ли ще отседне?
— Не, той иска да е в Хонконг. Потвърдих резервацията в „Хилтън“ по телефона, а утре ще го направя лично. Пристига в събота със сутрешния полет от Токио. — Кейси го погледна над очилата си. — Искаш ли да ти планирам среща?