— Ами американският моряк?
— Разумно е веднага да го предадем на ЦРУ заедно с негатива от филма и тези — това са единствените копия, които направих. Проявих ги и ги направих сам поради съображения за сигурност.
— Предполагам, че Роузмънт би бил най-подходящия човек.
— Да, сър.
Очите на сър Джефри станаха студени.
— Роджър, ти имаш копия от всички мои списъци за гости, нали?
— Не, сър. Преди половин час се обадих в консулството, за да разбера къде е той. И те ми казаха.
Сър Джефри пак го погледна изпод рунтавите си вежди — му вярваше. Беше сигурен, че шефът на Специалното разузнаване наистина знае кого и кога е канил. „Няма значение — помисли си той раздразнено — това му е работата. И залагам златна гвинея срещу поничка, че тези снимки не са единствените копия, които е направил Роджър, защото знае, че нашето адмиралтейство също би ги разгледало с удоволствие, а негово задължение е да ги осигури.“
— Всичко това може ли да има някаква връзка с работата на А. М. Г.?
— Не. В никакъв случай — каза Крос, а губернаторът си помисли, че за миг е чул трептене в гласа на Крос. — Не мисля, че има някаква връзка.
Сър Джефри стана от високия стол, направи няколко крачки, премисляйки различните възможности. „Роджър е прав. Китайското разузнаване от двете страни на бамбуковата ограда ще се заинтересува. Ето защо е много по-добре шпионинът да е по-далеч оттук. Тогава никой няма да бъде изкушен — поне не тук.“
— Мисля, че трябва веднага да приказвам с министъра.
— Може би при тези обстоятелства, сър вие бихте могли да информирате министъра, че съм изпратил майора до Лондон с екс…
— Заминал ли е вече?
— Не, сър. Но в моя власт е да го изпълним, ако сте съгласен.
Сър Джефри пак погледна часовника.
— Много добре. Сега в Лондон е обедно време. След час и нещо ще го информирам. Това време достатъчно ли е?
— О, да. Благодаря ви сър. Всичко е уредено.
— Предположих.
— Ще започна да дишам много по-спокойно щом този е на път за вкъщи, сър. Благодаря.
— Да, а морякът?
— Може би бихте могли да попитате министъра дали да го предадем на Роузмънт, сър.
Имаше дузина въпроси, които сър Джефри би искал да зададе, но не зададе нито един от тях. От дълъг опит знаеше, че не е добър лъжец, затова колкото по-малко знаеше, толкова по-добре беше.
— Много добре. А сега каква е втората „добра“ новина? Уверен съм, че тази ще е по-добра.
— Хванахме къртицата, сър.
— Добре. Отлично! Много добре. Кого?
— Старши суперинтендант Куок.
— Не може да бъде!
Крос не си позволи да изрази задоволството си.
— Съгласен съм, сър. Дори и така да е суперинтендант, Куок е комунистическа къртица и шпионира за КНР.
Крос разказа как са проникнали под прикритието на Брайън Куок.
— Предполагам, че суперинтендант Армстронг ще трябва да поеме командването, или Спектакъл Уу. Вземам го в специалното разузнаване, сър.
Поразен, сър Джефри гледаше… през прозореца.
— Спаси душата ми. Младият Брайън! Защо? Щеше да стане помощник-комисар след година-две… Предполагам, че няма грешка.
— Не, сър. Както казах, доказателството е неопровержимо. Разбира се все още не знаем как и защо, но скоро ще научим.
Сър Джефри чу края и видя слабото, строго лице и студени очи и изпита голямо съжаление към Брайън Куок, когото харесваше от много време.
— Дръжте ме в течение. Може би ще разберем какво кара хора като него да вършат това. Боже били, такъв чаровник и първокласен играч на крикет. Да, дръжте ме в течение.
— Разбира се, сър — Крос стана. — Интересно. Никога нямаше да се досетя защо беше толкова антиамерикански настроен — това беше единственият му недостатък. Сега вече е ясно. Трябваше да забележа това. Съжалявам сър, и извинете за прекъсването на вечерта.
— Заслужаваш поздравления, Роджър. Щом ще изпращаме съветски агент в Лондон, може би ще изпратим и Брайън Куок? Поради същите причини.
— Не, сър. Не мисля така. Можем да се заемем с Куок тук, много по-бързо и много по-добре. Ние сме тези, които имат нужда да знаят онова, което той знае — в Лондон няма да го разберат. Куок е изменник на Хонконг, не на Великобритания. Той е придобивка за КНР — онзи другият е руснак. Двамата не могат да бъдат съпоставени.
Сър Джефри въздъхна тежко — знаеше, че Крос е прав.
— Съгласен съм. Това наистина беше един ужасен ден, Роджър. Първо фалитите на банките, после стоковият пазар… смъртните случаи нощес, бедният сър Чарлз Пениуърд и жената на Токс…, а тази сутрин смъртните случаи при калните свличания в Абърдийн… рушенето на „Ноубъл хаус“… А изглежда, че бурята ще се развие в ужасен тайфун, който вероятно ще провали надбягванията в събота. А сега и твоите новини, един американски моряк предава страната си, кораба и честта си за нищожни 2 000 долара.